Пипин III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
фгз |
Премахната редакция 8272710 на 92.247.179.218 (б.) |
||
Ред 17:
Пипин III управлява [[франки]]те от [[741]] до [[768]] г. В началото на управлението концентрира усилията си в подобряване на отношенията с църквата, изострени от секуларизацията (одържавяването) на църковни земи след ''[[Concilium Germanicum]]'' по времето на [[Карл Мартел]] (715-741 г.). Според постигнатия компромис, земите, раздадени от Карл Мартел като [[бенефиции]] отново се признавали за църковни, но оставали в ръцете на [[бенефициарии]]те, които обаче били задължени да плащат на църквата данък за тях. Тези земи се наричали "прекарии по кралска воля" (''pracaria verbo regis''). Техните държатели (бенефициарии) продължавали да са длъжни да носят военна служба в полза на държавата, а църквата нямала право да им отнема земята без кралско разрешение.
През [[751]] г. със съгласието на [[папа]]та, на събрание на франкските аристократи и на своите [[васал]]и в [[Соасон]], Пипин официално е коронясан за първия крал на франките от каролингската династия. Последният крал от династията на [[Меровинги]]те - [[Хилдерих III]] е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папа [[Стефан II (папа)|Стефан II]] в [[Париж]]. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против [[лангобарди|лангобардския]] крал [[Айзтулф]] (през 754 и 757 г.), когото принуждава да върне на [[Папство]]то заграбените от него земи в папската област и [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]]. Победите на Пипин Къси през 756 г. и връщането на земите на Равена и Пентаполис на Папството, де факто водят до възникването на светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи на католическата църква като основа за нейните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му [[Дар на Пипин]].▼
▲аристократи и на своите [[васал]]и в [[Соасон]], Пипин официално е коронясан за първия крал на франките от каролингската династия. Последният крал от династията на [[Меровинги]]те - [[Хилдерих III]] е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папа [[Стефан II (папа)|Стефан II]] в [[Париж]]. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против [[лангобарди|лангобардския]] крал [[Айзтулф]] (през 754 и 757 г.), когото принуждава да върне на [[Папство]]то заграбените от него земи в папската област и [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]]. Победите на Пипин Къси през 756 г. и връщането на земите на Равена и Пентаполис на Папството, де факто водят до възникването на светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи на католическата църква като основа за нейните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му [[Дар на Пипин]].
С двата си похода през 752 г. и 756 г. Пипин отнема [[Септимания]] и [[Нарбон]] от арабите. През 755 г. налага кралски монопол върху монетосеченето и неговата стандартизация. Между 760 г. и 768 г. води военни действия срещу [[Аквитания]].
| |||