Велики Преслав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Образование: Във Велики Преслав има 4 работещи училища, не 2. Добавих още една графа с творческите дейности на града. |
|||
Ред 30:
Градът възниква през втората половина на [[IX век]] по време на управлението на [[Борис I|княз Борис I]] (852 - 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км. от столицата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] [[Плиска]]. През 893 г., след [[Преславски народен събор|Преславския църковно-народен събор]], градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени [[Наум Охридски]], [[Константин Преславски]], [[Йоан Екзарх]], [[Презвитер Козма]], [[Черноризец Храбър]], [[Тудор Доксов]] и други.
В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-преславската култура]]. ''Външният град'' е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския [[чертог]]: величествени каменни дворци като ''Големия дворец'' и ''Тронната палата'' с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони ''[[Кръгла църква]]'' и други.
=== Превземане на града през 971 ===
| |||