Льо Корбюзие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demar-stil (беседа | приноси) |
Demar-stil (беседа | приноси) |
||
Ред 61:
Льо Корбюзие е открито изявен атеист, но в същото време вярва в способността на архитектурата да създава свещена и духовна среда. В следвоенните години той създава две важни религиозни сгради; Църквата на Notre-Dame-du-Haut at Ronchamp (1950–1955); и женския манастир of Sainte Marie de La Tourette (1953–1960). По-късно Корбюзие пише, че е подпомогнат за това от доминиканският отец, Père Couturier, който е основал движение за модерно религиозно изкуство.
Първоначално му е предложено да проектира нова църква на мястото на стара [[поклоничество|поклоническа]] църква в община Роншан близо до [[Белфор]]. На това място са останали руини от [[Втора световна война|Втората световна война]] като до там води стръмен път. Първоначално Льо Корбюзие отказва да работи за една „мъртва институция”. След като обаче първо посещава през май 1950 руините, вижда руините на старата църква, той се възхищава от мястото и начертава скици за възможната форма. Той пише за този проект, че желае да създаде място за тишина, мир, на молитва и на вътрешна радост. Църквата е несиметрична сграда с размери 30 на 40 метра. Вътре могат да се съберат 200 души. Отвън могат да се провеждат служби за около 1200 човека. Стените са бетонни с дебелина от 0,90 до 2,72 м. дебелина. На южната страна са направени 27 правоъгълни прозореца с различни размери, разположени шахматно. Те са с отчасти цветни стъкла в основни цветове. На тази фасада се намира основната врата, изработена от чугун и тежаща 2,3 тона. Льо Корбюзие емайлира лично вратата с мотиви на дървета, облаци, звезди, пътища и ръце.
Южно от църквата се намира сграда за поклонниците и капелана. И тази сграда е проектирана от Корбюзие.
Вторият основен религиозен проект е женският манастир of Sainte Marie de La Tourette in L'Arbresle 1953–1960). Проекта включва не само църква, но и библиотека, столова, помещения за срещи и размисъл както и помещения за спане на монахините. За жилищните помещения той използва концепцията на модулора, а именно височина 2,26 м. и широчина 1,83 м.(1953–1960).
Льо Корбюзие използва за изграждането на манастира, разположен на едната си страна на възвишението, груба бетонна повърхност. Трите жилищни блока са разположени под формата на буквата П, затворени от църквата и двор в средата. Манастира е с плосък покрив и е върху бетонни колони. Всяка монашеска килия има малка лоджия, която гледа към двора с бетонен слънцезащитен екран. Централен елемент от манастира е църквата
През 1960 г. Льо Коибюзие започва проект за трета религиозна сграда. Това е църквата Saint Pierre в градчето Фимини във Франция. В градчето той прави единствения експеримент в Европа с градоустройствени идеи. Там той изгражда a Unité d'Habitation (жилищна единица) и културен и спортен център. Изграждането на църквата започва пет години след смъртта му и поради политически и финансови причини строителството се забавя. Работата е продължена от различни архитекти до завършването през 2006 г. Основно в църквата се откроява бетонната кула, подобна на тази в Чандигарт, която покрива целия интериор. Прозорци, разположени високо в кулата осветяват интериора. Льо Корбюзие предлага също така малки прозорчета да проектират съзвездие на стената. По-късно архитектите проектират това да е съзвездието Орион.
=== Чандигарх ===
| |||