Велики Преслав: Разлика между версии

Градът възниква през втората половина на [[IX век]] по време на управлението на [[Борис I|княз Борис I]] (852 - – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км. от столицата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] [[Плиска]]. През 893 г., след [[Преславски народен събор|Преславския църковно-народен събор]], градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени [[Наум Охридски]], [[Константин Преславски]], [[Йоан Екзарх]], [[Презвитер Козма]], [[Черноризец Храбър]], [[Тудор Доксов]] и други.

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-преславската култура]]. ''Външният град'' е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския [[чертог]]: величествени каменни дворци като ''Големия дворец'' и ''Тронната палата'' с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони ''[[Кръгла църква]]'' и други.

|align="left"|Не се самоопределят || 58 || 0.75

=== Манастир "Св„Св. Пантелеймон"Пантелеймон“ ===

Патлейнския манастир "Св„Св. Пантелеймон"Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен.

Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученизи на свв. братя Кирил и Методий св. Климент Охридски и св. Наум Преславо-Охридски. През [[907]]-ма година в Манастира умира св. княз Борис Покръстител.<ref>[http://pravoslavieto.com/manastiri/patleinski/index.htm http://pravoslavieto.com/]</ref> В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на [[1908]]. Намерена е уникална керамична икона на [[Свети Теодор Стратилат]] от археолога Йордан Господинов.<ref>[http://www.nasamnatam.com/statia/Manastir_Sv_Panteleimon_krai_Veliki_Preslav-2502.html http://www.nasamnatam.com/]</ref>

На [[Местни_избори_в_България_(2011)|местните избори]] през [[2011]] той е изместен от подкрепяния от [[БСП]] Александър Горчев Александров. През 2015 година той е, преизбран ипрез в момента тече вторият му2015 мандат.

* Професионална Техническатехническа Гимназиягимназия "Симеон„Симеон Велики"Велики“

* Професионална Гимназиягимназия по Селскоселско Стопанствостопанство

* Средно училище "Черноризец„Черноризец Храбър"Храбър“

* Основно училище "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“

* Вестник "Седмица"„Седмица“

* Детска формация "Здравец"„Здравец“ с ръководител Валентина Янкова

* Детски танцов състав "Веселото„Веселото хорце"хорце“ с ръководител Нина Денева

* Клуб за народни хора "Веселото„Веселото хоро"хоро“ с ръководител Нина Денева

* Танцова формация "Любе„Любе ле"ле“ с ръководител Жечко Колев

Във Вътрешния и Външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни слред които са тези на [[ястребов орел]] (''Aquila fasciata''), ?[[белоглав лешояд]] (''Gyps fulvus''), [[колхидски фазан]] (''Phasianus colchicus''), [[бял ангъч]] (''Tadorna tadorna'') и др.<ref>Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX-X в.). – Археология, БАН, 4: 40- – 43.</ref>.<ref> Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91- – 94.</ref><ref> Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43- – 48.</ref>

== ИзточникИзточници ==