Несловесно общуване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
 
{{без категория}}
{{без източници}}
'''Несловесното общуване''', наричано още невербална [[комуникация]] между хората, е комуникация чрез изпращане и получаване на думи без думи. Това включва използването на визуални знаци като езика на тялото ([[кинезиката]]), разстоянието ([[проксимика]]) и физическата обстановка / външния вид, глас ([[паралинг]]) и докосване ([[хаптика]]). Тя може да включва хроники (използване на време) и окулесика (контакт с очите и действията на гледане, докато говорите и слушате, честота на погледите, модели на фиксиране, разширение на зеницата и скорост на мигане).Точно както речта съдържа невербални елементи, известни като паралингвисти, включително качество на гласа, стил, терена, обем и стил на говорене, както и прозодични характеристики като ритъм, интонация и стрес, писмените текстове имат невербални елементи като стил на ръкопис, подреждане на думи или физическо оформление на страница. По-голямата част от изследването на невербалната комуникация обаче се съсредоточава върху взаимодействието между индивидите, където може да се класифицира в три основни области: условията на околната среда, при които се осъществява комуникацията, физическите характеристики на комуникаторите и поведението на комуникаторите по време на взаимодействието. Невербалната комуникация включва съзнателните и несъзнателни процеси на кодиране и декодиране. Кодирането е акт на генериране на информация, като изражения на лицето, жестове и пози. Кодиращата информация използва сигнали, които можем да смятаме за универсални. Декодирането е тълкуването на информацията от получените усещания, дадени от енкодера. Декодиращата информация използва знанията, които може да има от определени усещания. Например вижте снимката, предоставена по-горе. Кодът съдържа два пръста, а декодерът може да знае от предишния опит, че това означава две. Само малък процент от мозъка обработва вербалната комуникация. Като бебета, невербалната комуникация се изучава от социално-емоционалната комуникация, което прави лицето, вместо гласа, доминиращия комуникационен канал. Тъй като децата стават словесни комуникатори, те започват да гледат по-подсъзнателно изражения на лицето, гласови тонове и други невербални елементи. Културата играе важна роля в невербалната комуникация и е един аспект, който помага да се повлияе върху организирането на учебните дейности. В много коренни американски общности например често се поставя акцент върху невербалната комуникация, която служи като ценно средство, чрез което децата се учат. В този смисъл ученето не зависи от вербалната комуникация; по-скоро тя е невербална комуникация, която служи като основно средство не само да организира междуличностни взаимодействия, но и да предава културни ценности, а децата да се учат как да участват в тази система от най-ранна възраст.
 
Line 42 ⟶ 41:
== Източници ==
Алън Пийз, Алън Гарнър — Езикът на тялото <references />
 
[[Категория:Комуникация]]
 
 
{{Превод от|en|Nonverbal communication|805026182}}