Ернст Теодор Амадеус Хофман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на [[литература]]та. Освен чисто художествените си достойнства, произведенията на Хофман съдържат в рафиниран вид въжделенията му и в другите области на изкуството. Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на „късния [[романтизъм]]“, което по-скоро отразява факта, че [[писател]]ят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Съвременниците му, в т.ч. [[Шилер]] и [[Хайнрих Хайне|Хайне]], на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело. Едва след смъртта на Хофман интересът към неговите литературни произведения се възражда.
Най-общо за писателя Хофман може да се каже, че в произведенията си прави опит за [[синкретизъм]] с останалите сфери, в които е имал интереси. Така например в сборника ''Фантазии по маниера на Кало'' ([[Жак Кало]] – знаменит френски гравьор), той съчетава възгледите си за [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], [[музика]]та, [[поезия]]та. В разказа ''Историята на загубения огледален образ'' прави директна художествена препратка към новелата Чудната история на ''Петер Шлемил'' на своя съвременник [[Аделберт фон Шамисо|Адалберт фон Шамисо]]. Изобщо Хофман умее да си служи с преноса от един вид изкуство към друг, както и със съчетанието между различните изкуства. За прозата му е характерно свързването на фантастични и алегорични елементи с ясното описание на съвременния му бит, култура, изкуство и т.н., както в стилово, така и в смислово отношение.
[[File:ETA Hoffmann, Lebensansichten des Katers Murr 1920.jpg|мини|180px|''„Житейските възгледи на котарака Мур“'' ([[1920]])]]
| |||