История на България (Петър Богдан): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
Видно от докладите до [[Конгрегация]]та на Петър Богдан, същия добива значими знания по [[история]] и [[география]] на българските земи. Докладите му имат характеристики на [[пътепис]]и, въпреки че са писани по служба. Бакшев постепенно достига до извода за познавателното обществено значение на историографските трудове, затова се заема да напише такъв труд и да го отпечата. По това време [[книгопечатане]]то е широко застъпено в [[Европа]]. Към 1667 г. той написва на [[латински]] „История на България“. Петър Богдан има намерение да я отпечата във [[Венеция]], но не намира достатъчно средства за това. Обръща се за помощ към Конгрегацията и изпраща на нея [[ръкопис]]а си с молба да бъде отпечатан. До смъртта му обаче през 1674 г. творбата не излиза от печат.
В архивите на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]], [[Божидар Димитров]] открива част от труда – увод с 4 глави. Откритият ръкопис съдържа бележки на [[рецензент]]а, от който проличава, че трудът се състои от около 20 глави. Тази малка уводна част е достатъчна, за да се направят някои важни изводи за съчинението и авторските подтици и мотиви.
В увода си към произведението, Петър Бакшев ясно и трогателно изразява любовта си към родната българска земя. Това е изключение, понеже никой книжовник от онова време в поробена България не дава пряк израз на патриотичните си чувства. От съдържанието на четирите глави личи, че авторът си е поставил за цел да напише цялостна история на българския народ, която иска да представи с нейните най-значителни моменти, при това максимално обективно. Бакшев се стреми към достоверност и критически поглед към изворите. Той е убеден, че историографът не трябва да изхожда само от книгите, но и от личните си наблюдения и знания. Следователно Бакшев има намерението да постави българската история на по-широка нога, да я свърже с предания, с наблюдения над старини, да разкаже нещо и за българската природа. Казаното от Петър Богдан дава основание да се предполага един широк план, докосване до много не само историографски въпроси, свързани с духовната и политическата история на българите. Затова само може да се съжалява, че останалите глави не са достъпни за историческата наука.[http://www.book.store.bg/p31916/petyr-bogdan-bakshev-izbrani-liubimi-knigi-bozhidar-dimitrov.html]
| |||