Анете фон Дросте-Хюлзхоф: Разлика между версии

Своето първо по-голямо пътешествие Анете извършва през 1825 г. – една година преди смъртта на баща си – и то я отвежда по поречието на [[Рейн]] до [[Кьолн]], [[Бон]] и [[Кобленц]]. В Бон, който многократно посещава до 1842 г., Анете се среща с [[Аугуст Вилхелм Шлегел]]. Макар и да поддържа писмена връзка със съвременни интелектуалци като [[Братя Грим|братята Грим]], тя никога не се отхвърла от повелите на фамилията и често е призовавана като болногледачка. Понеже самата тя постоянно боледува, никога не се стига до семеен разрив или до решение сама да припечелва препитанието си с писателска дейност. И все пак Анете чувства призанието си на поетеса.

 

Анете фон Дросте-Хюлзхоф приема литературната си дейност изключително сериозно и е убедена, че ще създаде значимо изкуство. Нейните балади и една новела бързо се прочуват. Важен документ за нейната дълбока религиозност е лиричният цикъл ''„Духовната година“'' (''Das geistliche Jahr'') (1818–1840), над който тя работи повече от 20 години. В него – както е характерно за времето – е изобразено раздвоението на човека между просветеното съзнание и религиозното упование.