'''Вилхелм IV ''' ({{lang-de|Wilhelm IV}}, † [[1062]]) от рода на графовете на [[Дом Ваймар-Орламюнде]] е граф на [[Ваймар]] от 1039 до 1062 г., [[пфалцграф]] на [[Саксония]] от 1042 до 1043 г. и [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]] от 1046 до 1062 г.
[[Файл:Wappen Weimar.svg|thumb|125px|Герб на Ваймар]]
== Произход ==
Той е син и последникнаследник на граф [[Вилхелм III (Ваймар)|Вилхелм III]] от Ваймар († 16 април 1039) и втората му съпруга Ода († преди 1068), вероятно дъщеря на маркграф [[Титмар (Лужица)|Титмар II]] от [[Лужица]] († 10 януари 1030) от род [[Билунги]]. След смъртта на баща му през 1039 г. майка му се омъжва за маркграф [[Дедо I (Лужица)|Дедо I от Лужица]]. Вилхелм е полубрат на [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].
== Управление ==
Вилхелм IV получава [[Маркграфство Майсен]] след смъртта на бездетния маркграф [[Екехард II (Майсен)|Екехард II]] († 24 януари 1046)). Наследява и маркграфствата на полубрат си [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].
След смъртта на император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] той е верен на вдовицата му [[Агнес Поатиенска|Агнес]]. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с [[епископ]] Епо от [[Наумбург (Заале)|Наумбург]], на помощ на крал [[Андраш I]] в [[Унгария]]. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род [[Арибони]]. По настояване на [[Геза I]] Вилхелм е освободен от крал [[Бела I]] и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.
ПоследванНаследен е от брат муси [[Ото I (Ваймар)|Ото I]] от Ваймар-Орламюнде († 1067), който се жени за Адела от Брабант († 1083).
