Никола Вапцаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк |
|||
Ред 36:
Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на [[Соболева акция|Соболевата акция]],<ref name = Kamenov>{{cite book |title=Властта, историята и Вапцаров |last=Каменов |first=Йордан |authorlink= Йордан Каменов|year= 2004|publisher=Пространство и форма |isbn=954-907-417-Х |pages=23 – 51 }}</ref> той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали. През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Полицията го интернира за три месеца в [[Годеч]] до произнасянето на съда. При организирания процес по реда на [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]] (ЗЗД) го намират за невинен и той е оправдан. Междувременно СССР е [[План Барбароса|нападнат през юни]] от Германия и след като се завръща в София на 31 август Вапцаров започва да търси контакти за участие в [[Партизанско движение в България|съпротива]]та. Така се свързва с [[Цвятко Радойнов]], който е влязъл нелегално в страната начело на една от [[Парашутисти и подводничари|няколко групи съветски диверсанти]] през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и [[Нацистка Германия|немските]] войски, разположени в Царството. Никола Вапцаров е назначен за деловодител на „минноподривната комисия“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/1596510 | заглавие = Употребени ли са Вапцаров и другарите му през 1942 г.?|last=Каменов |first=Димитър|достъп_дата = 27.01.2014 | дата = 20 октомври 2012 | издател = [[24 часа]] }}</ref> и за дейността си получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от [[СССР]].
През март 1942 г. след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Впоследствие около 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като [[процес срещу ЦК на БРП]]. Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война, и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. Вапцаров е арестуван на 4 март и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. При последвалия обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протоколът от откритото заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването. На [[23 юли]] той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с [[Антон Иванов]], [[Антон Попов (журналист)|Антон Попов]], [[Петър Богданов]], [[Георги Минчев (комунист)|Георги Минчев]], [[Атанас Романов]] на [[Гарнизонно стрелбище|Гарнизонното стрелбище]] в София.<ref>[https://trafficnews.bg/istoriya/razstrelat-poeta-dali-e-tolkoz-prosto-i-logichno-80689/ Разстрелът на поета. Дали е толкоз просто и логично?]</ref> Молба на Вапцаров за помилване е представена на [[Борис III]], но бива отклонена.
Брат му [[Борис Вапцаров]] също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=article&id=111%3A-----560--1942&catid=45%3A--585--1942--iv&Itemid=57 | заглавие = Обвинителен акт по дело 585, стр. 83 | достъп_дата = 10.3.2014 }}</ref>.
| |||