Уилям Едуард Пари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон
м допълване в инфо-кутия, форматиране; форматиране: 11x кавички, 7x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = Уилям Едуард Пари
| име-оригинал = William Edward Parry
| категория = воененизследовател
| описание = английски офицер и изследовател
| портрет = WilliamEdwardParry.jpg
| портрет -описание =
| роден-място = [[Бат]], [[ВеликобританияАнглия]]
| починал-място = [[Бад Емс]], [[Прусия]]
| националност = {{АнглияВеликобритания}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = хидрограф
| област = [[Хидрография]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
Сър '''Уилям Едуард Пари''' ({{lang-en|William Edward Parry}}) е [[Англия|английски]] военноморски офицер, арктически [[изследовател]] и [[Хидрография|хидрограф]].
 
== Ранни години (1790- – 1818) ==
Сър '''Уилям Едуард Пари''' (на [[английски език|английски]] ''William Edward Parry'') ([[19 декември]] [[1790]] - [[9 юли]] [[1855]]) английски арктически изследовател, адмирал.
Роден е на [[19 декември]] [[1790]] година в град [[Бат]], Англия, четвърти син в семейството на лекар. Учи в гимназията в родния си град. На 13-годишна възраст, на 30 юни 1803, става доброволец в [[Кралския военноморски флот]] и през 1806 е флотски курсант. Служи на борда на различни кораби в [[Ла Манш]] и [[Балтийско море]] по време на [[Наполеоновите войни]]. През 1810 г., вече като [[Лейтенант (флот)|лейтенант]], е назначен за командир на кораба „Александър“, с който в следващите три години плава около [[Шпицберген]]. С избухването на [[Британско-американска война|Британско-американската война]] през 1812 г. е прехвърлен в база в [[Северна Америка]] и на борда на „Хогу“ участва в унищожаването на 27 американски кораба на река [[Кънектикът (река)|Кънектикът]] през април 1814.
 
Завръщайки се в Англия в началото на 1817 г., [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]] му поверява командването на кораба „Александър“ в полярната експедиция на [[Джон Рос]] през 1818 за търсене на [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. По време на тези плавания се занимава с практическа [[астрономия]] в северните ширини, дейност която по-късно му помага в неговите полярни експедиции.
== Ранни години 1790-1818 ==
Роден в град [[Бат]], [[Англия]] в семейство на лекар. На 13-годишна възраст става доброволец във военноморския флот и през 1806 е флотски курсант. През 1810 вече като лейтенант е назначен за командир на кораба "Александър", с който в следващите три години плава около [[Шпицберген]], а през 1818 с него участва в експедицията на [[Джон Рос]]. По време на тези плавания се занимава с практическа астрономия в северните ширини, дейност която много ще му помогне по-късно по време на неговите полярни експедиции.
 
== Експедиционна дейност (1819- – 1827) ==
=== Търсене на Северозападния проход (1819 – 1820) ===
През 1819 – 1820 ръководи експедиция с корабите „Хекла“ (375 т) и „Грайпер“ (180 т) за търсене на [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. Командир на втория кораб е лейтенант [[Матю Лидън]]. В плаването участват още мичман [[Джеймс Кларк Рос]] (племенник на [[Джон Рос]]), капитанът от артилерията [[Едуард Сабин]], виден магнитолог, и лейтенант [[Фредерик Уилям Бичи]].
 
В края на юни 1819 експедицията достига източния вход на протока [[Ланкастър (проток)|Ланкастър]] (между островите [[Бафинова земя]] на юг и [[Девън (остров)|Девън]] на север) и след като очаква няколко дена попътен вятър, навлиза в протока. На 88º з.д. открива северния вход на протока [[Принц Риджент]] (между островите [[Бафинова земя]] на юг-югоизток и открития от него [[СомърсетСъмърсет (остров)|СомърсетСъмърсет]] на север-северозапад). Прави неуспешен опит да се придвижи на юг по протока, но е спрян от непроходими ледове. Открива и изследва южния бряг на остров [[Девън (остров)|Девън]], от нос Осбърн (80º 15` з.д.) до нос Райли (91º 54` з.д.) на запад на протежение над 300 km. Зад нос Райли Пари открива южния вход на протока [[Уелингтън (проток)|Уелингтън]] (между островите Девън на изток и [[Корнуолис]] на запад), който е напълно свободен от ледове, но опасявайки се от загуба на време за изследването му, Пари го пренебрегва и продължава на запад, спазвайки инструкциите за търсене на Северозападния проход. След 93º з.д. навлиза в протока [[Бароу (проток)|Бароу]] (между островите Корнуолис и [[Батърст (остров)|Батърст]] – открити от него, на север и Съмърсет и [[Принц на Уелс (остров, Канада)|Принц на Уелс]] на юг), където открива остров [[Ръсел (остров, Канада)|Ръсел]] ({{coord|74|00|N|98|25|W|}}, 940 km<sup>2</sup>). След 103º з.д. навлиза в протока [[Мелвил (проток)|Мелвил]] (между островите [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север и [[Виктория (остров)|Виктория]] на юг). На {{coord|75|012|N|104|17|W|}} открива остров [[Байам Мартин (остров)|Байам Мартин]] (1150 km<sup>2</sup>), намиращ се в южния вход на протока [[Байам]] (между островите Мелвил на запад и Батерст на изток) и югоизточната част на остров Мелвил. На 6 септември корабите подминават 110° з.д. и Пари обявява пред целия екипаж, че заслужават обявената от правителството премия от £ 5000. Открива южното крайбрежие на остров Мелвил (42 149 km<sup>2</sup>) до нос Провидънс (112º 25` з.д.), най-южната точка на остров Мелвил, на полуостров [[Дъндас (полуостров)|Дъндас]]. На 20 септември корабите достигат до меридиана 112º 51` з.д. и поради напредналото време поемат обратно. Експедицията зимува в залива [[Уинтър Харбър]] (110º 37` з.д.) на южното крайбрежие на Мелвил, като зимуването минава благополучно. [[Скорбут]] се появява само в лека форма благодарение на санитарно-хигиенните мерки, въведени от лекаря на експедицията Джон Едуардс и рационалното хранене. Умира само един човек от възпаление на [[Бели дробове|белите дробове]].
 
От 1 до 15 юни 1820 Пари с група от дванадесет души изследва централната част на остров Мелвил. Открива залива [[Лидон]] (на югозападното крайбрежие на Мелвил, северно от п-ов Дъндас), полуостров [[Сабин (полуостров)|Сабин]] ({{coord|76|25|N|109|15|W|}}, северната част на остров Мелвил) и на запад от него дълбоко врязания в сушата залив [[Хекла енд Грайпер]] (111º 10` з.д.). Изследва планинския полуостров Дъндас и [[Провлак|провлака]] (широк около 40 km) между заливите Хекла енд Грайпер на север и Лидон на юг в централната част на остров Мелвил. След завръщането на групата корабите продължават да са в плен на ледовете още месец и половина. Едва на 1 август „Хекла“ и „Грайпер“ се освобождават от ледения плен и продължават на запад, отначало при благоприятни условия, но след като изминават около 100 km ледовата обстановка се усложнява. Бавно и лавирайки между ледовете, в средата на август експедицията достига до 113º 48` з.д. Още десет дни Пари безуспешно лавира сред ледовете, но не успява да се придвижи още на запад. На юг е открито североизточното крайбрежие на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] (70 028 km<sup>2</sup>), но не успяват да изследват вътрешността му. На 26 август Пари решава да отстъпи. Обратният път през новооткритите протоци до [[Бафинов залив|Бафиновия залив]] отнема пет дни. Връщайки се, на 31 август експедицията открива входа на залива [[Адмиралтейство (залив)|Адмиралтейство]], дълбоко врязващ се в [[Бафинова земя]] от север, между полуостровите [[Бродер]] на запад и [[Борден]] на изток и картографира голяма част от източното крайбрежие на Бафинова земя, като открива няколко залива. В края на септември „Хекла“ и „Грайпер“ навлизат в открито море и в средата на ноември 1820 се завръщат в [[Лондон]].
Зад нос Райли Пари открива южния вход на протока [[Уелингтън (проток)|Уелингтън]] (между островите [[Девън (остров)|Девън]] на изток и [[Корнуолис]] на запад), който е напълно свободен от ледове, но опасявайки се от загуба на време за изследването му, Пари го пренебрегва и продължава на запад, спазвайки инструкциите за търсене на Северозападния проход.
 
Експедицията на Пари постига изключително голям успех като открива, изследва и картографира над половината път от [[Гренландия]] до [[Берингов проток|Беренговия проток]], част от [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. След завръщането си е повишен в чин [[капитан-лейтенант]].
След 93º з.д. навлиза в протока [[Бароу (проток)|Бароу]] (между островите [[Корнуолис]] и [[Батерст (остров)|Батерст]] – открити от него, на север и [[Сомърсет (остров)|Сомърсет]] и [[Принц на Уелс (остров, Канада)|Принц на Уелс]] на юг), където открива остров [[Ръсел (остров, Канада)|Ръсел]] ({{coord|74|00|N|98|25|W|}}, 940 km<sup>2</sup>). След 103º з.д. навлиза в протока [[Мелвил (проток)|Мелвил]] (между островите [[Мелвил (остров)|Мелвил]] на север и [[Виктория (остров)|Виктория]] на юг). На {{coord|75|012|N|104|17|W|}} открива остров [[Байам Мартин (остров)|Байам Мартин]] (1150 km<sup>2</sup>), намиращ се в южния вход на протока [[Байам]] (между островите [[Мелвил (остров)|Мелвил]] на запад и [[Батерст (остров)|Батерст]] на изток) и югоизточната част на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]]. На 6 септември корабите подминават 110° з.д. и Пари обявява пред целия екипаж, че заслужават обявената от правителството премия от £ 5000. Открива южното крайбрежие на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]] (42 149 km<sup>2</sup>) до нос Провидънс (112º 25` з.д.), най-южната точка на остров Мелвил, на полуостров Дъндас. На 20 септември корабите достигат до меридиана 112º 51` з.д. и поради напредналото време поемат обратно. Експедицията зимува в залива [[Уинтър Харбър]] (110º 37` з.д.) на южното крайбрежие на Мелвил, като зимуването минава благополучно. [[Скорбут]] се появява само в лека форма благодарение на санитарно-хигиенните мерки, въведени от лекаря на експедицията Джон Едуардс и рационалното хранене. Умира само един човек от възпаление на белите дробове.
 
=== Трето плаване заНово търсене на Северозападния проход 1824-1825(1821 – 1822) ===
От 1 до 15 юни 1820 Пари с група от дванадесет души изследва централната част на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]]. Открива залива [[Лидон]] (на югозападното крайбрежие на Мелвил, северно от п-ов Дъндас), полуостров [[Сабин (полуостров)|Сабин]] ({{coord|76|25|N|109|15|W|}}, северната част на остров Мелвил) и на запад от него дълбоко врязания в сушата залив [[Хекла енд Грайпер]] (111º 10` з.д.). Изследва планинския полуостров Дъндас и провлака (широк около 40 km) между заливите [[Хекла енд Грайпер]] на север и [[Лидон]] на юг в централната част на остров [[Мелвил (остров)|Мелвил]]. След завръщането на групата корабите продължават да са в плен на ледовете още месец и половина.
През май 1821 г., Уилям Пари отново се отправя в [[Арктика|Американска Арктика]] начело на експедиция с два кораба „Фюри“ и „Хекла“, втория под командването на [[Джордж Лайън]]. Задачата е да се достигне от изток до устието на река [[Копърмайн]], да се изследва крайбрежието на континента до устието на [[Маккензи (река)|Маккензи]], а след това да се направи опит за достигане на [[Берингов проток|Беринговия проток]]. Пари се надява да достигне до [[Копърмайн]] не от север, а от югоизток, през протоците [[хъдсън (проток)|Хъдсън]] и [[Фокс (проток)|Фокс]], покрай северния бряг на остров [[СаутхямптънСаутхамптън (остров)|СаутхямптънСаутхамптън]]. В началото на август 1821 изследва залива [[Репалс]] (между п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]] на север и континента на юг) и протока [[Фрозен Стрийт]] на югоизток (между п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]] на север и остров [[Саутхямптън (остров)|Саутхямптън]]Саутхамптън на юг). Зимува на остров [[Уинтър (остров)|Уинтър]] ({{coord|66|16|N|83|04|W|}}), намиращ се на входа на открития от него залива [[Лайон (залив)|Лайон]].
 
В съседство със зимуващите англичани се оказва група [[ескимоси]], а сред тях красивата и умна млада жена Иглулик. Тя начертава за Пари вярна карта на района, в който зимуват: това е п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]], съединен чрез провлака [[Рей (провлак)|Рей]] с континента и отделен на север с тесен проток от [[Бафинова земя]].
Едва на 1 август „Хекла“ и „Грайпер“ се освобождават от ледения плен и продължават на запад, отначало при благоприятни условия, но след като изминават около 100 km ледовата обстановка се усложнява. Бавно и лавирайки между ледовете, в средата на август експедицията достига до 113º 48` з.д. Още десет дни Пари безуспешно лавира сред ледовете, но не успява да се придвижи още на запад. На юг е открито североизточното крайбрежие на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] (70 028 km<sup>2</sup>), но не успяват да изследват вътрешността му.
 
В началото на юли 1822, веднага щом корабите се освобождават от леден плен, англичаните, ползвайки точната карта на ескимоската, продължават от остров Уинтър на север и откриват източния бряг на п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]], в т.ч. залива [[Пари (залив)|Пари]] (68º 10` с.ш.). На 69º 50` с.ш. достигат и откриват протока, указан им от ескимоската. Пари наименува протока [[Фюри енд Хекла]], а в източния му вход – остров [[Иглулик]] ({{coord|69|23|N|81|40|W|}}), в знак на благодарност към младата жена. Корабите не успяват да проникнат в протока покрит с непроходими ледове, но експедицията го преминава пеша до западния му вход. По този начин Пари доказва, че огромния остров [[Бафинова земя]] не е част от континента. хоратаХората започват да боледуват от скорбут и той е принуден да изпрати заболелите в [[Англия]] с "Хекла"„Хекла“, а след това и сам на "Фюри"„Фюри“ в края на август потегля обратно и през октомври 1822 се завръща в родината.
На 26 август Пари решава да отстъпи. Обратният път през новооткритите протоци до [[Бафинов залив|Бафиновия залив]] отнема пет дни. Връщайки се, на 31 август експедицията открива входа на залива [[Адмиралтейство (залив)|Адмиралтейство]], дълбоко врязващ се в [[Бафинова земя]] от север, между полуостровите [[Бродер]] на запад и [[Борден]] на изток и картографира голяма част от източното крайбрежие на [[Бафинова земя]], като открива няколко залива. В края на септември „Хекла“ и „Грайпер“ навлизат в открито море и в средата на ноември 1820 се завръщат в [[Лондон]].
 
Тази експедиция, в сравнение с първата, е с по-малки резултати, но независимо от това допринася за по-нататъшното откриване и изследване на огромния [[Канадски арктичен архипелаг]]. Повишен е в капитан 2-ри ранг и назначен за главен [[Хидрография|хидрограф]] на флота.
Експедицията на Пари постига изключително голям успех като открива, изследва и картографира над половината път от [[Гренландия]] до [[Берингов проток|Беренговия проток]], част от [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. След завръщането си е повишен в чин капитан-лейтенант.
 
=== НовоТрето плаване за търсене на Северозападния проход 1821-1822(1824 – 1825) ===
През май 1821 Уилям Пари отново се отправя в Американска Арктика начело на експедиция с два кораба „Фюри“ и „Хекла“, втория под командването на [[Джордж Лайън]]. Задачата е да се достигне от изток до устието на река [[Копърмайн]], да се изследва крайбрежието на континента до устието на [[Маккензи (река)|Маккензи]], а след това да се направи опит за достигане на [[Берингов проток|Беринговия проток]]. Пари се надява да достигне до [[Копърмайн]] не от север, а от югоизток, през протоците [[хъдсън (проток)|Хъдсън]] и [[Фокс (проток)|Фокс]], покрай северния бряг на остров [[Саутхямптън (остров)|Саутхямптън]]. В началото на август 1821 изследва залива [[Репалс]] (между п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]] на север и континента на юг) и протока [[Фрозен Стрийт]] на югоизток (между п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]] на север и остров [[Саутхямптън (остров)|Саутхямптън]] на юг). Зимува на остров [[Уинтър (остров)|Уинтър]] ({{coord|66|16|N|83|04|W|}}), намиращ се на входа на открития от него залива [[Лайон]].
 
В съседство със зимуващите англичани се оказва група ескимоси, а сред тях красивата и умна млада жена Иглулик. Тя начертава за Пари вярна карта на района в който зимуват: това е п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]], съединен чрез провлака [[Рей (провлак)|Рей]] с континента и отделен на север с тесен проток от [[Бафинова земя]].
 
В началото на юли 1822, веднага щом корабите се освобождават от леден плен, англичаните, ползвайки точната карта на ескимоската, продължават от остров Уинтър на север и откриват източния бряг на п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]], в т.ч. залива [[Пари (залив)|Пари]] (68º 10` с.ш.). На 69º 50` с.ш. достигат и откриват протока, указан им от ескимоската. Пари наименува протока [[Фюри енд Хекла]], а в източния му вход – остров [[Иглулик]] ({{coord|69|23|N|81|40|W|}}), в знак на благодарност към младата жена. Корабите не успяват да проникнат в протока покрит с непроходими ледове, но експедицията го преминава пеша до западния му вход. По този начин Пари доказва, че огромния остров [[Бафинова земя]] не е част от континента. хората започват да боледуват от скорбут и той е принуден да изпрати заболелите в [[Англия]] с "Хекла", а след това и сам на "Фюри" в края на август потегля обратно и през октомври 1822 се завръща в родината.
 
Тази експедиция, в сравнение с първата е с по-малки резултати, но независимо от това допринася за по-нататъшното откриване и изследване на огромния [[Канадски арктичен архипелаг]]. Повишен е в капитан 2-ри ранг и назначен за главен хидрограф на флота.
 
=== Трето плаване за търсене на Северозападния проход 1824-1825 ===
След като претърпява неуспех при решаването на основната задача – откриване на Северозападния проход с помощта само на морски кораби, Пари предлага едновременно да се отправят в [[Арктика]] за търсене на прохода няколко сухопътни и морски експедиции. От страна на сушата за втори път се отправя в пътешествие [[Джон Франклин]], който изследва северния бряг на [[Канада]] на голямо протежение, а по море за трети път тръгва Пари.
 
През август 1824, отново с корабите "Хекла"„Хекла“ и "Фюри"„Фюри“, втория под командването на [[Хенри Хопнър]] (участник в двете му първи плавания) Пари навлиза в протока [[Ланкастър (проток)|Ланкастър]], но при входа на протока [[Принц Риджент]] корабите са спряниспрени от непроходими ледове, където се установяват на зимуване. До пролетта на 1825 участниците в експедицията изследват източния бряг на протока [[Принц Риджент]] на юг до 72º с.ш., като по този начин откриват част от западното крайбрежие на п-ов [[Бродер]] (северозападната част на остров [[Бафинова земя]]). презПрез лятото е открит и изследван западния бряг на протока до залива [[Кресуел]], като по този начин е открито почти цялото източното крайбрежие на остров [[СомърсетСъмърсет (остров)|СомърсетСъмърсет]]. Тук на нос [[Фюри (нос)|Фюри]] ({{coord|72|42|N|92|17|W|}}), Пари загубва всякаква надежда да продължи на юг и изоставя един от корабите ("Фюри"„Фюри“). Заповядва да се построи на носа склад, в който са сложени продоволствия, оборудваниоборудване и дрехи, които да бъдат използвани от бъдещите изследователи. Всичките участници в експедицията се натоварват на "Хекла"„Хекла“ и през октомври 1825 се завръщат в Англия.
 
=== Експедиция към Северния полюс (1827) ===
През 1827 г. Пари продължава изследванията на Арктика в друго направление. На 21 юни предприема първия опит за достигнедостигане до [[Северния полюс]] с шейни-лодки от [[Шпицберген]] с двама други спътника и със запаси от продоволствие за десет седмици. На 23 юли достигна до 82º 45` с.ш., но установява, че ледовете гоого отнасят на юг, след което решава да се върне. Рекордът му за придвижване на север се задържа цели 49 години. Този е първия поход с шейни-лодки да се достигне до Северния полюс, и трезвите познавачи на [[Арктика]] правят от опита на Пари правилен извод, че при тогавашните технически средства само по този начин на придвижване може да се стигне до полюса. Ще минат обачеМинат повече от 80 години, преди американецът [[Робърт Пири]], след многогодишни тренировки, именно по този начин да покори Северния полюс.
 
== Следващи години (1828- – 1855) ==
През април 1829 г., за заслугите му по откриването на Северозападния проход, Пари е посветен в рицарско звание. В периода 1829- – 1834 работи като комисар на австралийска селскостопанска компания със седалище в [[Порт Стивънс]] в [[Нов Южен Уелс]]. Впоследствие е избран на поста главен ревизор на отдела за [[Парна машина|парни машини]] към военноморския[[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Военноморския флот на [[Великобритания]] и заема този пост до пенсионирането си през 1846. Организира и подобрява качеството на пощенските услуги между [[Европа]] и [[Америка]].
 
През 1852 е произведен в пълен [[адмирал]] и през следващата година става управител на [[Гринуич болница|Гринуичката болница]] (дом за пенсионирани моряци от Кралския флот), пост който заема до смъртта си.
 
През цялата си военноморска кариера се бори против телесните наказания прилагани във флота. Става пионер в използването на нови технологии за консервиране на храни, използвани при полярни експедиции.
 
Умира на [[9 юли]] [[1855]] в селището [[Бад Емс]] близо до [[Кобленц]], [[Прусия]], на 64-годишна възраст. Погребан е в гробището на Гринуичката болница.
 
== Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* връх Пари ({{coord|82|06|N|62|50|W|}}), в североизточната част на остров [[Елсмиър (остров)|Елсмиър]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* град Пари Саунд ({{coord|45|20|N|80|02|W|}}), в [[Канада]], провинция [[Онтарио (провинция)|Онтарио]];
* залив Пари ({{coord|68|15|N|107|25|W|}}), на южното крайбрежие на п-ов [[Кент (полуостров)|Кент]] в [[Канада|Северна Канада]];
* залив Пари ({{coord|68|06|N|81|40|W|}}), на източното крайбрежие на п-ов [[Мелвил (полуостров)|Мелвил]] в [[Канада|Северна Канада]];
* залив Порт Пари ({{coord|69|39|N|97|25|W|}}), на североизточното крайбрежие на остров [[Кинг Уилям]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* кратер Пари на [[Луна]]та;
* нос Пари ({{coord|67|59|N|72|57|W|}}), на западния бряг на остров [[Бафинова земя]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Пари ({{coord|77|01|N|71|22|W|}}), на западния бряг на [[Гренландия]];
* нос Пари ({{coord|72|24|N|21|57|W|}}), на източния бряг на [[Гренландия]];
* нос Пари ({{coord|69|43|N|97|16|W|}}), на североизточния бряг на остров [[Кинг Уилям]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Пари ({{coord|74|47|N|110|38|W|}}), на южния бряг на остров [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Пари ({{coord|70|09|N|124|40|W|}}), най-северната точка на п-ов [[Пари (полуостров)|Пари]], на северния бряг на [[Канада]];
* окръг Пари, в щата [[Нов Южен Уелс]], [[Австралия]];
* остров Пари ({{coord|80|39|N|20|41|E|}}), в северната част на архипелага [[Шпицберген]];
* о-ви Пари ({{coord|75|45|N|101|45|W|}}), в северната част на [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* плитчина Пари ({{coord|11|15|S|129|38|E|}}), в [[Тиморско море]], край северозападните брегове на [[Австралия]];
* п-ов Пари ({{coord|82|50|N|65|00|W|}}), в северната част на остров [[Елсмиър (остров)|Елсмиър]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* п-ов Пари ({{coord|69|45|N|124|45|W|}}), на северния бряг на [[Канада]];
* проток Пари ({{coord|74|15|N|97|00|W|}}), в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]], между островите [[Корнуолис]] на север и [[Съмърсет (остров)|Съмърсет]] на юг;
* проток Пари ({{coord|74|30|N|117|00|W|}}), в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]], между островите [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на североизток и [[Банкс (остров)|Банкс]] на югозапад;.
 
== Трудове ==
* ''"Journal„Journal of a second voyage for the discovery of a north-west passage from the Atlantic to the Pacific, performed in the years 1821-22-23"23“'' (1824)'';
* ''"Narrative of an attempt to reach the North Pole, in boast... attached to H. M. S. “Hecla”„Hecla“, in … 1827"'' (1828)''.
 
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962, стр. 341, 343- – 349.
 
== Външни препратки ==