Уикипедия

Черна Мадона: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Мадона|Мадона}}
{{Без конкретни източници}}
'''Черната Мадона''' е [[статуя]] или [[изображение]] на [[Дева Мария]], на които тя е потъмняла и изглежда с черна кожа. В Южна [[Франция]] съществуват стотици "черни Мадони". Такива има в [[Белгия]], [[UK|Великобритания]], [[Германия]], [[Еквадор]], [[Италия]], [[Ирландия]], [[Испания]], [[Литва]], [[Люксембург]], [[Малта]], [[Мексико]], [[Полша]], [[Португалия]], [[Румъния]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Унгария]], [[Франция]], [[Хърватия]] и [[Швейцария]].▼
 
▲'''Черната Мадона''' е [[статуя]] или [[изображение]] на [[Дева Мария]], на които тя е потъмняла и изглежда с черна кожа. В Южна [[Франция]] съществуват стотици "черни„черни Мадони"Мадони“. Такива има в [[Белгия]], [[UK|Великобритания]], [[Германия]], [[Еквадор]], [[Италия]], [[Ирландия]], [[Испания]], [[Литва]], [[Люксембург]], [[Малта]], [[Мексико]], [[Полша]], [[Португалия]], [[Румъния]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Унгария]], [[Франция]], [[Хърватия]] и [[Швейцария]].
Западните народни легенди за "черни Мадони", "черни разпятия" и подобни изображения на [[светец|светци]] са свързани с естественото потъмняване на живописта.▼
 
▲Западните народни легенди за "черни„черни Мадони"Мадони“, "черни„черни разпятия"разпятия“ и подобни изображения на [[светец|светци]] са свързани с естественото потъмняване на живописта.
 
== Ченстохова, Полша ==
[[Картинка:Czestochowska.jpg|thumb|Черната мадона в Ченстохова]]
 
Черната Мадона в [[Полша|полски]] символ и се намира в [[Ясногурски манастир|Ясногурския манастир]]. Най-старият писмен документ за нейното съществуване в Ченстохова е подписан от епископ Олешницки (1450 г.). За нея има много и най-различни легенди. Смята се, че е чудотворна и една от иконите на [[Богородица]], създадени от [[Лука|свети апостол и евангелист Лука]]. Прочутият полски историк от [[15 век|XV век]] [[Ян Длугош]] (1415–14801415 – 1480) съобщава първи за това в Długosz, ''Historia Polonicae Libri XIII'' и ''Liber beneficiorum''. Според него Черната Мадона "пътува"„пътува“ от [[Йерусалим]] до [[Константинопол]], от там през [[България]], [[Бохемия]] и други места достига владенията на руския княз Лев. Скрита е в един замък в Галиция, но водещият там война полски княз [[Владислав Ополчик]] я намира случайно. Една [[татари|татарска]] стрела ранява иконата, която извършва чудо (пада [[мъгла]]) и поляците побеждават. Князът дава обещание да построи манастир. Конете, возещи иконата, се спират едва в Ченстохова, където в [[1382]] г. князът основава сегашния манастир.
 
Друга легенда, записана през [[1524]] г., разказва следното: през [[1430]] г. няколко крадци-[[хусити]] ограбват манастира и скъпоценните украшения на Черната мадона. След това един хусит хвърлил иконата, друг я посякъл с меч. Първият хусит умрял на място, на другия изсъхнала ръката. Повредената икона била показана на крал [[Владислав II]], който наредил на придворните си художници да я възстановят. Новата боя залепнала върху старата едва след много напразни опити.
 
От [[1950]] г. досега особена група, съставена от различни специалисти, изследва иконата с най-модерни методи и постоянно следи нейното състояние. Редовно се издават бюлетини от комисия, в която са избрани известни полски учени и висши духовници. Може да се твърди, че Черната Мадона е най-добре изследваното произведение на изкуството в света. Най-правдоподобно изглежда е мнението, че живописта, която сега се вижда, е от 1430 г., но някои изкуствоведи я атрибутират като [[Чехия|чешка]], [[14 век]]. Рентгеновите снимки показват, че под образите на Мадоната и [[Христос]] се намира по-стар живописен слой, а останалата част е рисувана на платно, залепено на старата липова дъска, вероятно по време на реставрацията през 1430 г. Отдавна се водят спорове и за първоначалния вид и датировка на иконата. Тя се колебае между [[12 век|12]] и [[14 век]]. Проф. [[Войчех Курпик]], последният ѝ изследовател, застъпва теорията, че иконата е [[Балкански полуостров|балканска]], от [[13 век]], и е била донесена в Полша чрез Унгария.
 
От началото на [[18 век]] Черната Мадона в Ченстохова се почита особено в [[Русия]], където има много православни икони, известни и надписани като "Богоматерь„Богоматерь Ченстоховская"Ченстоховская“ или "Умяхчение„Умяхчение злых сер(де)ц"ц“. Иконографичният тип на подобни изображения на Богородицата с Младенеца се нарича в изкуствознанието "„[[Одигитрия]]"“.
 
==Други Черната Мадона==
'''[[Испания]]'''
 
== Други Черни Мадони ==
-Дева Мария на Argeme,Coria, [[Испания]].▼
[[Картинка:Virgen de Argeme.jpg|thumb|200px|Дева Мария на Argeme]]
▲-* {{Испания }}– Дева Мария на Argeme,Coria, [[Испания]]Coria.
 
== Литература ==
* Anna Rózycka-Bryzek, Jerzy Gadomski, ''Obraz Matki Boskiej Częstochowskiej w świetle badań historii sztuki'' / Studia Claromontana 5, 1984
* Ewa Snieżyńska-Stolot, ''Geneza, styl i historia obrazu Matki Boskiej Częstochowskiej'' / Folia historiae artium 9, 1973, s. 5 - – 44
* Wojciech Kurpik, ''"Blizny"„Blizny“ Jasnogórskiej Madonny'' / Jasna Góra 57, 1988, s. 21 - – 28
* Wojciech Kurpik, ''"Blizny"„Blizny“ Jasnogórskiego wizerunku / Problemy technologiczno-konserwatorskie malarstwa i rzeźby'' / Materiały z sesji naukowej poświęconej pamięci Leonarda Torwirta, Toruń 1992, s. 23-31
* Wojciech Kurpik, ''Podłoże obrazu Matki Bożej Jasnogórskiej jako niepisane źródło do dziejów wizerunku'' / Studia Claromontana 9, 1988
* Wojciech Kurpik, ''Związki obrazu Matki Boskiej Jasnogórskiej z malarstwem ikonowym'' / Jasna Góra 56, 1988, s. 11 - – 25
* Wojciech Kurpik, [http://www.konserwacja.asp.waw.pl/wydarzenia_05.html "Częstochowska Hodegetria"] / Wydawnictwo Konserwatorów Dzieł Sztuki, Wydawnictwo Bernardinum / Łódź-Pelplin, 2008, ISBN 83-916539-2-7, ISBN 978-83-7380-610-8
 
[[Категория:Богородица]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Черна_Мадона“.