Петър Богдан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за ''кустос'' (религиозен водач във франсискански орден). По това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 година става помощник на Илия Маринов, а след година става титулярен епископ на [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]].{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влашко и Молдова.{{hrf|Чолов|2008|148}} През 1642 година успява да издейства [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската епископия]] да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ през.{{hrf|Чолов|2008|148}} През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.{{hrf|Чолов|2008|148}}