Свети Августин (колеж в Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mopr1122 (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на Mopr1122 (б.), към версия на 24.212.231.56
Ред 17:
[[Успенци (конгрегация)|Конгрегацията на Успенците]] е основана през 1850 г. от отец Емануел Д'Алзон главен викарий на диоцеза в град [[Ним]] – [[Франция]] и директор на колежа Успение Богородично. Първата им мисия в чужбина е в България. Дейността на успенците по българските земи датира от началото на 60-те години на ХIХ век. Монасите [[Викторин Галабер|Галабер]], Бартелеми и братята [[Александър Шилие|Александър]] и [[Жак Шилие]], които били образовани в реномирани европейски университети, идват в Пловдив през 1863 г. и със собствени средства и труд построяват до църквата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ първото българско католическо (началното) училище „[[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|Свети Андрей]]“. Институциите на успенците в Пловдив и в други български градове са едни от най-здравите и сигурни основи, върху които се гради и крепи българското униатство.<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
Колежът „Св.Августин" отваря врати на 3 януари 1884 г.<ref>[https://trafficnews.bg/istoriya/spomeni-frenskiia-kolezh-plovdiv-sega-preobrazen-88017/ Спомени за Френския колеж в Пловдив]</ref> Заслугата за това има успенският свещеник [[Александър Шилие]]. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно учебно заведение. Първоначално училището е настанено в бивш турски чифлик. Най-атрактивните страни на даваното в него образование, които карат родителите да го избират за своите деца, са отличната подготовка по [[Франция|френски]] и други чужди езици, западноевропейската култура и строгата дисциплина. От 1890 г. до 1908 г. под ръководството на [[Ели Бикмар]] колежът придобива авторитета на истинска френска гимназия. От учебната 1893 – 1894 към колежа е създаден и [[Пасион|пансион]]. През 1897 г., когато завършва първият гимназиален випуск, учебното заведение е признато официално от [[Министерство на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]] (МНП).
 
Поради големия наплив на ученици се налага разширяването му и през периода 1904 – 1908 е изградена нова, модерна триетажна сграда, проективана от архитект професор [[Мариано Пернигони]]. През 1904 г. е построено първото триетажно крило, а през 1907 г. – второто. Сградата е в стил [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]], [[еклектика]] и имитация на европейски образци с привнесени романтични елементи. Днес на това място се намира [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]].