Ернесто Саватоне: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Пристига в България през 1869 г. и първите три месеца изучава български език в Пловдив. От 1870 до 1874 г. е свещеник в енорията „[[Свети Андрей (Калояново)|Свети Апостол Андрей]]“ в село [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]].<ref name=":0" />
От 10 септември 1874 г. до неговото завръщане в Италия през 1892 г. той служи в енорията „[[Свети Архангел Михаил (Раковски)|Свети Архангел Михаил]]“ в село [[Раковски (град)|Балтаджии]]. Той е първият мисионер [[Капуцини (монашески орден)|капуцин]] служил в селото. По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|руско-турската освободителна война]], той съобщава на руснаците, че в съседното село [[Раковски (град)|Алифаково]] е изоставен от турците голям военен склад с храна. По-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради
През 1887 г. изгражда нов храм в селото, проектиран от италианеца Визети. Отец Ернесто е имал познания в строителството и е ръководил изграждането на храма. Помагал е в изграждането на църквите в енориите в „[[Свети Йосиф (София)|Свети Йосиф]]“ в [[София]] и „[[Прескръбна Божия Майка (Дуванлии)|Прескръбна Божия Майка]]“ в [[Дуванлии]]; рисува икони в църквата „[[Успение Богородично (Житница)|Успение Богородично]]“ в село [[Житница (област Пловдив)|Хамбарлии]].<ref name=":0">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.</ref>
Умира на 28 август 1894 г. в [[Сомарива дел Боско]] в Италия.
== Източници ==
| |||