Уикипедия

Биосферен резерват: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Biosphere Reserves.svg|thumb|250px|Карта, показваща световната мрежа на биосферните резервати от 2009 г.]]
Според първоначалната концепция '''Биосферният резерват''' епредставлява строго охранявана територия с уникална [[флора]] и [[фауна]] и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на [[екосистема]]та. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което [[Човек (вид)|човешкият вид]] оказва на природата. Създаването наВ [[Световнапоследствие мрежаконцепцията натърпи промени и през 1995г. се провежда Втори световен конгрес за биосферните резервати]] в гр. Севиля, Испания, където е частприета отнова програматастратегия „Човекътза и''Биосферните биосферата“резервати/паркове'' (<ref>'''Севилска стратегия,'''</ref>), '''която еобръща приетавнимание презна [[1970]]възможностите г.за отнасърчаване [[Организацияна решения за съчетаване на Обединенитеопазването на биологичното разнообразие с устойчивото му използване'''<ref>FAQ – Biosphere Reserves?</ref>. По този начин ''биосферните паркове'' следва да се превърнат в нациипример за образованиехармонично съжителство между човека и природата, наукадемонстрирайки добри практики и култура|Организациятаполитики, както в областта на Обединенитеопазването нациина забиологичното образованиеразнообразие и естествените екосистеми, наукатака и култура]]в (ЮНЕСКО)областта на устойчивото развитие на местните общности.
<br>Създаването на [[Световна мрежа на биосферните резервати]] е част от програмата „Човекът и биосферата“, която е приета през [[1970]] г. от [[Организация на Обединените нации за образование, наука и култура|Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура]] (ЮНЕСКО).
== Севилска стратегия (1995) ==
 
Съгласно Севилската стратегия (1995), всеки биосферен резерват трябва да съдържа '''три структурно-организационни елементи''': една или повече '''сърцевинни зони,''' които са строго охраняеми територии за опазване на биологичното разнообразие, допускащи дейности като мониторинг на минимално нарушени екосистеми, не-деструктивни изследвания и други дейности с минимално влияние (напр. образование); ясно очертана '''буферна зона''', която обикновено обгражда централната зона и служи за провеждането на дейности, съвместими с разумните екологични практики, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм, приложни и фундаментални изследвания; и '''преходна зона(зона за развитие)''', която може да включва различни селскостопански дейности, селища и използване на ресурси, в които местните общности, управителните агенции, учените, неправителствените организации, културните сдружения и всички други заинтересовани страни работят съвместно за управлението и устойчивото развитие на ресурсите на територията.
== Биосферни резервати в България ==▼
Подобно зониране създава предпоставки за апробацията на нови и гъвкави спрямо географските условия подходи и инструменти за управление на териториите (вкл. регионите, в които са разположени биосферните резервати) в условията на равнопоставеност на приоритетите по съхраняване набиоразнообразието с устойчивото използване на природните ресурси. Именно затова в България започва да се налага понятието "биосферни паркове", което трябва да замени "биосферни резервати", за да може да се прави разлика между първоначалната концепция, включваща изцяло защитени според българското законодателство резервати и съвременната такава, която огражда защитените територии и предоставя възможности за запазване статута на резерватите и фокус върху тяхното опазване, но така също и устойчиво икономическо развитие в районите около тях.
В страната има 16 биосферни резервата, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-то място в света. По българското законодателство биосферните резервати имат статут на [[резерват|строги резервати]], с изключение на Сребърна, който е поддържан резерват.
 
▲== Биосферни резервати/паркове в България ==
Списък на биосефрните резервати в [[България]]:<ref>{{cite book |title= Ландшафтна география на България |last= Велчев, А., Р. Пенин, Н. Тодоров, М. Контева |year=2011 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0782-8 |pages=204 }}</ref>▼
В страната има 16 биосферни резервата от стар тип, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-то място в света.Според някои анализатори (Петрова и Владимиров 2011), по-голямата част от биосферните резервати в България не съответстват на целите и критериите на Нормативната рамка на Световната мрежа от биосферни резервати и Севилската стратегия и са по-скоро биосферени резервати от стар тип. На 29 – та сесия на Междуправителственият координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB – ICC),провела се в периода 12 – 15 юни 2017г. се обявяват '''четири нови разширени Биосферени паркове''' в България: '''[[Биосферен парк Централен Балкан]], [[Биосферен парк Червената стена]], [[Биосферен парк Сребърна]] и [[Биосферен парк Узунбуджак]]'''. Включването на 4-те биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че въпросните обекти се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие със съвременните общоприети принципи за добро управление.
 
== Структура на съвременни биосферни резервати/паркове ==
В съответствие със Севилската стратегия съвременните биосферни паркове трябва да отговарят на следните три взаимнодопълващи се функции: <br>
1.) ''Консервационна –'' допринася за опазването на ландшафтите, екосистемите, видовете и генетичното разнообразие;
<br>2.) ''Развиваща'' – насърчава социо-културно и екологично устойчивото икономическо и човешко развитие и
<br>3.) ''Логистична'' – подкрепа на демонстрационни проекти, природозащитно обучение и квалификация, изследвания и мониторинг, свързани с локални, регионални, национални и глобални проблеми на опазването и устойчивото развитие.
 
Интеграцията на трите функции би следвало да превърне биосферните паркове в територии, подходящи за проучване и демонстриране на подходи за опазване и устойчиво развитие на регионално ниво.
 
Биосферните паркове от нов тип представляват сухоземни или крайбрежни [[екосистеми]], където опазването на [[биоразнообразие|биоразнообразие]]то се съчетава с устойчивото използване на ресурсите от човека. Номинират се от правителството, оценяват се на международно ниво и след обявяването им остават под държавна юрисдикция, но споделят своя опит и идеи на национално, регионално и международно ниво в рамките на Световната мрежа на биосферни резервати на [[ЮНЕСКО.]]
Биосферен резерват или парк '''не е''' категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до [[ЮНЕСКО]], които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.
Основната цел на биосферните паркове е да стимулират устойчивото икономическо развитие на съответните региони, като се основават на чиста и съхранена [[природа]] и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност, произведени по щадящ [[околната среда]] начин.
 
=== Управление ===
 
В основата на управлението на биосферните паркове стои съвместното [[управление]], обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или Комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни. Всеки един биосферен парк сам решава по какъв начин да управлява територията си и какъв вид съвместно управление е най-подходящ. Целта е да се постигне ефективно функциониране на биосферните паркове, което да позволява на всички заинтересовани страни в сътрудничество помежду си да постигнат устойчив баланс между на пръв поглед несъвместимите дейности за опазване на [[биоразнообразие]]то, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, както и справедлива подялба на произтичащите ползи от управлението на територията.
 
▲Списък на биосефрнитебиосферните резервати/паркове в [[България]]:<ref>{{cite book |title= Ландшафтна география на България |last= Велчев, А., Р. Пенин, Н. Тодоров, М. Контева |year=2011 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0782-8 |pages=204 }}</ref>
 
{| width=70% class="wikitable"
Line 16 ⟶ 37:
|--
|-----
|[[Алиботуш (резерват)|Алиботуш]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Славянка]] || [[1951]] || 1628 ||
|--
|-----
|[[Баюви дупки - Джинджирица]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Пирин]] || [[1934]] || 2873 ||
|--
|-----
|[[Бистришко бранище]](биосферен резерват от стар тип)|| [[Витоша]] || [[1934]] || 1061.6 ||
|--
|-----
|[[Боатин (резерват)|Боатин]] (част от разширения [[Биосферен парк Централен Балкан]]) || [[Златишко-Тетевенска планина]] || [[1948]] || 1597.2 ||
|--
|-----
|[[Джендема]] (част от разширения [[Биосферен парк Централен Балкан]])|| [[Стара планина|Калоферска планина]] || [[1953]] || 4220.2 ||
|--
|-----
|[[Дупката]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Западни Родопи]] || [[1961]] || 1210.8 ||
|--
|-----
|[[Камчия (резерват)|Камчия]](биосферен резерват от стар тип) || [[Камчия (река)|устието на река Камчия]] || [[1951]] || 842,1 ||
|--
|-----
|[[Купена]](биосферен резерват от стар тип)|| [[Западни Родопи]] || [[1961]] || 1761,1 ||
|--
|-----
|[[Мантарица]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Западни Родопи]] || [[1968]] || 1069,2 ||
|--
|-----
|[[Парангалица]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Рила]] || [[1933]] || 1509 ||
|--
|-----
|[[Сребърна (резерват)|Сребърна]] (част от разширения [[Биосферен парк Сребърна]]) || [[Сребърна (езеро)|езеро Сребърна]] || [[1948]] || 902,1 || [[File:Езерото Сребърна.jpg|200px]]
|--
|-----
|[[Стенето]] (част от разширения [[Биосферен парк Централен Балкан]]) || [[Стара планина|Троянска планина]] || [[1979]] || 3578,8 ||
|--
|-----
|[[Узунбоджак]] (част от разширения [[Биосферен парк Узунбуджак]] || [[Странджа]] || [[1956]] || 2529,6 ||
|--
|-----
|[[Царичина (резерват)|Царичина]](част от разширения [[Биосферен парк Централен Балкан]])|| [[Златишко-Тетевенска планина]] || [[1949]] || 3418,7 ||
|--
|-----
|[[Червената стена]] (част от разширения [[Биосферен парк Червената стена]]) || [[Западни Родопи]] || [[1962]] || 3029 || [[File:Червената стена8.jpg|200px]]
|--
|-----
|[[Чупрене (резерват)|Чупрене]] (биосферен резерват от стар тип) || [[Стара планина|Чипровска планина]] || [[1973]] || 1439,2 ||
|}
 
=== Отписани от списъка резервати ===
[[Маричини езера (резерват)|Маричини езера]] е бил 17-тия биосферен резерват в България, но е изключен през 2002 г. след сливането му с Централен Рилски резерват. Намира се в територията на [[Рила (национален парк)|Национален парк Рила]].
 
 
== Вижте също ==
Line 71 ⟶ 93:
 
== Източници ==
Петрова, А. и Владимиров, В., 2011. Програмата „Човекът и биосферата” (MAB, UNЕSCO) – 40 години дейност, VІІ Национална конференция по ботаника, София, 2011/ Пленарни доклади <references/>
<references/>
http://www.moew.government.bg/bg/yunesko-odobri-chetiri-bulgarski-biosferni-rezervata/<references/>
http://www.troyan.bg/news/news1/2328-tzentralen-balkan-obyaven-za-biosferen-rezervat-ot-yunesko.html
http://troyan.bg/news/news1/1882-informatziya-za-vklyuchvane-na-obshtina-troyan-v-potentzialen-biosferen-park-obyaven-po-programata-chovekat-i-biosferata-na-yunesko-.html
https://troyanpress.com/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD/
http://www.riosv-ruse.org/novini/posledni-novini/4534--riosv-ruse-i-obshtina-silistra-poluchiha-sertifikata-na-biosferen-park-srebarna.html<references/>
http://parks.bg/sedem-biosferni-rezervata-sas-sigurnost-zapazvat-statuta-si-2/
 
== Външни препратки ==
Line 77 ⟶ 105:
* [http://www.unesco.org/mabdb/br/brdir/europe-n/Bulgariamap.htm Карта на биосферните резервати в България в сайта на [[UNESCO]]]
* [http://seebulgaria.net/?page_id=1107 Биосферни защитени резервати в България]
* [http://www3.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Seville_Strategy_BG.pdf Севилска стратегия]
* [http://www.unesco.org/mab/doc/faq/brs.pdf MAB FAQ Biosphere reserves]
* [https://en.unesco.org/news/23-new-sites-added-unesco-s-world-network-biosphere-reser UNESCO News]
* [http://bbf.biodiversity.bg/bg/Biosferni-parkove.c141 Българска Фондация Биоразнообразие]
* [http://unesdoc.unesco.org/images/0025/002596/259695m.pdf Карта на Биосферните резервати в света (2017г.)]
* [http://www.moew.government.bg/bg/bulgariya-vpisva-chetiri-biosferni-rezervata-po-iziskvaniyata-na-yunesko/ МОСВ]
 
{{Природни паркове в България}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Биосферен_резерват“.