Осман Али бей вила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.40.72.28 (б.), към версия на Алиса Селезньова |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
В ноември 1904 година обявата за продажба на сградата е забелязана от българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]],<ref name="Konstantinova 232"/> който смята, че седалището на [[Българско консулство в Солун|българското търговско агентство]] е несигурно - то е разположено заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6.<ref name="Konstantinova 233">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 233 }}</ref> Шопов започва преговори с българското правителство за закупуване на вилата.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 233 - 234 }}</ref> Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, виден английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до края на 1908 година, плащайки наем на българското агентство. Българското агентство (по-късно консулство) използва голяма част от наема за подобряване на състоянието на вилата.<ref name="Konstantinova 235">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 235 }}</ref> В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 235 - 236 }}</ref> Във вилата отсяда цар [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] по време на посещението му в Солун в 1912 година.<ref name="Konstantinova 236">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 236 }}</ref>
След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полция на 26 юли 1913 година и превърната в болница, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати. В януари 1914 година сградата е прехвърлена на руското генерално консулство.<ref name="Konstantinova 236"/> Българското генерално консулство официално отваря отново врати в Осман Али бей вила на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски
В ранните 20 години на XX век Осман Али бей вила е превърната в сиропиталище „Мелиса“ за сираците от Кавказ и децата от сиропиталищата от Смирна, които са принудени да избягат от Мала Азия след поражението на гръцката войска по време на [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]].<ref name="Konstantinova 238"/>
| |||