Парна машина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.; форматиране: 2x тире, 3 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 82:
 
=== Охладител ===
 
Всички парни машини имат на изхода си голямо количество отпадна топлина под формата на пара с ниска температура. Тази пара трябва да се охлади, като най-простият начин е да се изпусне парата в атмосферата. Така се прави при парните локомотиви.
 
Line 101 ⟶ 100:
Изобретен е от [[Джеймс Уат]] през 1788 г., за да регулира неговата парна машина, като управлява парата на входа на цилиндрите. Получава широко приложение през индустриалната революция през 19-ти век. Намира приложение също така в двигатели с вътрешно горене и различни турбини.
 
На схемата е показан регулатор за парна машина. От оста на машината чрез ремък или верига движението се предава към регулатора. Когато се увеличава скоростта на машината, увеличава се скоростта на оста на регулатора и се увеличава кинетичната енергия на сферите. Това позволява на двете сферични маси върху лостовата система да се движат съответно нагоре или надолу в зависимост от скоростта на въртене. По този начин се регулира количеството пара например през един дроселен клапан и съответно скоростта на въртене. Така не се позволява например подаване на повече пара и съответно увеличаване на скоростта.
 
[[File:Steam vacuum vs pressure.gif|мини|Разлика между атмосферна парна машина и парна машина под високо налягане]]
Line 174 ⟶ 173:
 
==== Парен локомотив без горивна камера ====
[[File:Dampfspeicherlok Genthin Henkel Werk.jpg|thumb|250px|Парен локомотив без горивна камера от серия 89- – един от най-разпространените локомотиви от този тип.]]
Появата на този вид локомотивлокомотиви става възможно благодарение на откритие, направено от американскиамериканския инженер Якоб Перкинсон през 1823 г. Той открива, че понижаването на налягането в котел, пълен с кипяща вода, води до образуването на допълнителна пара. Това откритие помага на друг американец, Емил Лам, да изработи през 1873 г. локомотив, който не се нуждае от горивна камера. Котелът се запълва с пара с температура 200 °C и следващото зареждане става след 10 km.<ref name="a">[http://www.zeno.org/Roell-1912/A/Feuerlose+Lokomotiven Röll, Freiherr von: Enzyklopädie des Eisenbahnwesens, Band 5. Berlin, Wien 1914]</ref> Този вид локомотиви нямат горивна камера и всички свързани с това устройства, като комини, гориво и други, и може да се обслужват от един човек. Необходима е добра [[топлоизолация]] на котела и цилиндрите.
 
Този вид локомотиви се използват основно за обслужване в заводи и места, където може да се осигури външен източник на пара и бързо зареждане. Те са особено полезни в предприятия, където се изисква взривобезопасност.
 
Освен локомотиви, изработват се и безрелсови транспортни средства. В началото на 20-ти век в САЩ се произвежда от ''Doble steam motors'' произвежда от лек автомобил Model E ( 1923 г.) със парен 4 -цилиндров ( два високо и два ниско налягане) 6.,2 литров двигател, който развива 1350 НютонаN въртящ момент и ускорява 2.2 тона-тонно купе от 0- до 100 кмkm/чh за 12.,5 секундиs. Много високия високият въртящ момент, съизмерим съсс този на съвременни коли в най-високия сегмент ( Bugatti Chiron – -1 1,600 N·m) въпреки малката мощност на двигателя позволява използването му без скоростна кутия.
 
== Модерно развитие на буталните машини ==