Уикипедия

Фердинанд Фрайлиграт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
{{писател
| име = Фердинанд Фрайлиграт
Line 24 ⟶ 23:
}}
 
'''Фердинанд Фрайлиграт''' ({{lang-de|Ferdinand Freiligrath}}), с цяло име '''Херман Фердинанд Фрайлиграт''', е немски [[поет]], [[преводач]] и политически агитатор, важен участник в движението [[преводачМлада Германия]].
 
== Биография ==
Фердинанд Фрайлиграт израства в семейството на учител. От 1820 до 1825 г. учи в гимназията на [[Детмолд]]. От 1825 до 1832 г. се обучава за търговец. Първите му стихове излизат в местния седмичник. През 1832 г. намира място като кореспондент на търговска фирма в [[Амстердам]], а по-късно работи като търговски помощник.
 
През септември 1839 г. започва животът на Фрайлиграт като писател на свободна практика. С приятеля си Левин Шюкинг издава през 1840 г. книгата
''„Живописната„Живописна и романтична Вестфалия“'' (Das malerische und romantische Westfalen), която разкрива пейзажа и местноститеместността като политическа областобласти и литературна новост, а също събужда интереса към [[приказки]]те, [[легенди]]те и [[фолклор|народното творчество]].
 
Фрайлиграт се жени през 1841 г. и със семейството се установява в [[Дармщат]]. По препоръка на учения [[Александър фон Хумболт]] получава през 1842 г. рента в размер на 300 талера от [[Прусия|прускияПруския]] крал [[Фридрих Вилхелм IV]] рента в размер на 300 талера. През същата година Фрайлграт става [[масон]], но се отнася критично към аполитичното държаниеповедение на масонствотобратството.<ref>Adolph Kohut: ''Freimaurerische Skizzen in Vergangenheit und Gegenwart''. Claudius Verlag Amamdus M.F. Martens, Wandsbek i.H. 1911, S. 123 ff.</ref>
 
През 1844 г. Фрайлиграт завършва и публикува сборника си с политическистихотворния стихотворениясборник ''„Верую“'' (Ein Glaubensbekenntniß), който му създава име на политически поет. В резултатВерен на своитеполитическите политическоси убеждения, през 188441844 г. Фрайлиграт се отказва от рентата си и от възможността да получи назначение в двореца на [[Ваймар]]. Поради опасността от политическо преследване Фрайлиграт напуска Германия и през 1845 г. се преселва в [[Брюксел]], където живее нав хотел. Там го посещава [[Карл Маркс]] и общуването им трае десет дни.<ref>Heinrich Bürgers: ''Erinnerungen an Ferdinand Freiligrath''. In: ''Vossische Zeitung'' Nr. 278 vom 26. November 1876 und Nr. 284 vom 3. Dezember 1876</ref>
 
През същата година Фрайлиграт заминава в [[Швейцария]] и се установява със съпругата си и нейната сестра край [[Цюрихско езеро|Цюрихското езеро]]. Там се запознава с [[Готфрид Келер]], а също с [[Франц Лист]].
 
[[File:Ferdinand Freiligrath.jpg|190px|thumb|Фердинанд Фрайлиграт (1847)]]
През 1846 г. публикува стихосбирката си ''„Ще бъде!“'' (Ça ira!), чието заглавие заема от едноименна френска революционна песен. Идеята на стихосбирката е, че в Германия е назряло времето за революция. След товаПосле по финансови причини Фрайлиграт отива в [[Лондон]] и там намира работа като кореспондент на търговска къща, а по-късно като [[доцент]] в [[Лондонския университет]].
 
Поетът се готви да се пресели в [[Америка]], когато в Германия избухва [[Германска революция (1848 – 1849)|Революцията от 1848 г.]]. Фрайлиграт я приветства със стихотворенията ''„Февруарски звуци“'' (Februar-Klänge) и ''„Революцията“'' (Die Revolution) (1949). Заминава в [[Дюселдорф]] при приятели и там взема активно участие в броженията. През юни 1848 г. посещава ''Първия конгрес на демократите'' във [[Франкфурт на Майн]] и е поканен като гост в ''Кьолнския работнически съюз'', къдете рецитира стихотворението си ''„Въпреки всичко“'' (Trotz alledem!).<ref>„Dr. Gottschalk: Meine Herren! Der erste Dichter des deutschen Volkes, der Sänger der Freiheit, Ferdinand Freiligrath ist hier erschienen, um Ihnen seine Theilnahme zu bekunden; bewillkommen Sie ihn mit einem lauten Lebehoch!“, ''Zeitung des Arbeiter-Vereines zu Köln'' Nr. 8 vom 11. Juni 1848</ref>
 
На 1 август 1848 г. в ''Народния клуб'' – наскоро създадено ляво политическо сдружение в Дюселдорф – Фрайлиграт рецитира стихотворението си ''„Мъртвите към живите“'' (Die Todten an die Lebenden).<ref name="todt">[http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/ihd/content/pageview/2245351 ''Die Todten an die Lebenden'' (Digitalisat)]</ref> Стихотворението е бурно акламирано, отпечатано е в 9 000 екземпляра и е разпространено. В резултат по инициатива на ''Дюселдорфската прокуратура'' поетът е арестуван и обвинен в „подклаждане на действия за държавна измяна“. Специалният процес завършва с оправдаване от съдебните заседатели и празнично народно шествие. Според данни на полицията на улиците е имало 15 000 демонстранти, сред които и [[Карл Маркс]].
== Библиография ==▼
 
На 12 октомври 1848 г. Фрайлиграт постъпва в редакцията на в-к „Нойе райнише цайтунг“, ръководен от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]],<ref>„Ferdinand Freiligrath ist neu eingetreten. Karl Marx. Redakteur en Chef der ‚Neuen Rheinischen Zeitung‘“. (''Neue Rheinische Zeitung'' Nr. 114 vom 12. Oktober 1848; Marx-Engels-Werke. Band 5, S. 416)</ref> и поема чуждестранния отдел.
 
Заради критическите си публикации поетът очаква репресии<ref>[http://books.google.de/books?id=fdlDAAAAcAAJ&pg=PA4884 ''Allgemeine Zeitung'', Augsburg Nr. 306 vom 2. November 1850, S. 4884]</ref> и през 1850 г. емигрира в [[Лондон]].
 
През 1858 г. приема английско гражданство. Пруската амнистия от 1861 и 1866 г. не се отнася за него, понеже все още е съдебно преследван и само една молба за милост би му осигурила освобождаване от наказание. Но поетът не се съгласява и като банков служител скоро е уволнен. Приятели и сподвижници събират сумата от 60 000 талера, с която Фрайлиграт може да се завърне в Германия през 1868 г. Тъй като не е амнистиран в Прусия, установява се в предградието Канщат на [[Щутгарт]].
 
След революционния неуспех възторгът на Фрайлиграт от революция, класова борба и пролетариат отслабва. В късното си творчество той се присъединява към националната вълна на въодушевление и с националистични и патриотични стихотворения приветства [[Френско-пруска война|войната]] срещу [[Франция]] и създаването през 1871 г. на [[Германска империя|Втората германска империя]].
 
Фрайлиграт развива дейност и като [[преводач]], пресъздава на немски творби от [[Робърт Бърнс]], [[Виктор Юго]], [[Алфред дьо Мюсе]] и др.
 
Поетът умира на 18 март 1876 г. в пивницата „Старият заек“ в Канщат от [[сърдечен удар]].
 
▲== Библиография (подбор)==
* ''Die Auswanderer'' (1832)<ref>[http://hor.de/gedichte/ferdinand_freiligrath/die_auswanderer.htm ''Die Auswanderer'']</ref>
* ''Gedichte von Ferdinand Freiligrath'' In: ''Deutscher Musenalmanach für das Jahr 1835''<ref>[http://books.google.de/books?id=AXgHAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=de#v=onepage&q&f=false ''Gedichte von Ferdinand Freiligrath'']</ref>
Line 51 ⟶ 65:
* ''Ça ira. Sechs Gedichte'' (1846)<ref>[http://reader.digitale-sammlungen.de/de/fs1/object/display/bsb10538040_00007.html ''Ça ira. Sechs Gedichte'' (Digitalisat)]</ref>
* ''Englische Gedichte aus neuerer Zeit. Nach Felicia Hermans, Robert Southey, Alfred Tennyson, Henry W. Longfellow und Andren'' (1846)
* ''Die Todten an die Lebenden'' (1848)<ref>[http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/ihd/content/pageview/2245351 ''Die Todten an die Lebenden''name="todt" (Digitalisat)]</ref>
* ''Ein Lied vom Tode'' (1848)
* ''Blum'' (1848)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фердинанд_Фрайлиграт“.