Мирова скръб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
посочени източници |
||
Ред 1:
'''Мирова скръб''' ({{lang-de|Weltschmerz}}) е понятие, въведено от немския писател [[Жан Паул]] в незавършения му роман „Зелина или за безсмъртието на душата“ (1823). Обозначава чувството на горест и болезнена [[меланхолия]], която човек изпитва поради собственото си несъвършенство, схващано като част от несъвършенството на света. Това състояние често води до песимизъм, резигнация или бягство от действителността.<ref>Duden – Auf gut Deutsch 2009</ref>▼
▲'''Мирова скръб''' ({{lang-de|Weltschmerz}}) е понятие, въведено от немския писател [[Жан Паул]] в незавършения му роман „Зелина или за безсмъртието на душата“ (1823). Обозначава чувството на горест и болезнена [[меланхолия]], която човек изпитва поради собственото си несъвършенство, схващано като част от несъвършенството на света. Това състояние често води до песимизъм, резигнация или бягство от действителността.
„Мировата скръб“ е широко разпространена в творчеството на редица европейски поети и писатели от края на XVIII и първата третина на XIX век – [[Джордж Байрон]], [[Джакомо Леопарди]], [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]], [[Алфред дьо Мюсе]]. Като основно светоусещане „мировата скръб“ намира израз в поезията на немските [[Романтизъм|романтици]] [[Йозеф фон Айхендорф]], [[Клеменс Брентано]], [[Николаус Ленау]] и др. [[Хайнрих Хайне]] го описва като ''„скръб поради преходността на земната красота“'', а Томас Ман го нарича ''„угнетение от живота“''.
Историята на „мировата скръб“ отвежда към [[античност]]та, която познава сходни психически състояния – в съчинението си „За спокойствието на душата“ римският философ [[стоицизъм|стоик]] [[Сенека]] говори за ''„вцепенение на душата, парализирана от крушението на собствените желания“''.
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Мирова скръб}}
| |||