Борил: Разлика между версии

Управлението на Борил е белязано от редица неуспехи, но като цяло в началото той следва политиката на Петър, Асен и Калоян. Той води агресивна политика към съседите, като неведнъжсериозни неуспехи го карат кардинално сменяда смени съюзниците си. Военните му походи са окачествявани нерядко като неуспешни и катастрофални, като водят до отслабване на българската войска и икономически изтощават [[България]]. Калоянова България, [[Походи на цар Калоян в Латинската империя|която с много кръв е успяла]] да си възвърне Тракия, при Борил загубва повечето свои придобивки. Тези оценки са справедливи само отчасти, а обективният прочит на събитията показва, че за някои от тези загуби вината не е само на цар Борил, а и на неговите противници [[Алексий Слав]] и [[Стрез]], които в името на своите лични интереси влизат в съюз с противници на българската държава.

През лятото на [[1208]] г. Борил, начело на български и кумански войски, нахлува в Източна [[Тракия]] и започва да я опустошава. [[Латинска империя|Латинският император]] [[Хенрих Фландърски|Хенри Фландърски]] побързва да съсредоточи „цялата си войска“ в района на Саламбрия. Оттам се пренася в [[Одрин]], откъдето латинските войски настъпват към Боруй ([[Стара Загора]]). При последвалата [[битка при Боруй]] (юни 1208 г.), използвайки нощта за незабелязано приближаване, призори българските войски нападат изненадания противник. Започва стрелкови бой, по време на който латинските сили се опитват да се построят в боен ред, но понасят големи жертви и губят сражението. За да спаси армията си, Хенри се изтегля към [[Пловдив]]. Изтеглянето на [[латинци]]те е затруднено от непрестанните атаки, които им организират българските войски, а също и от враждебното отношение на местното население, което отказва да ги снабдява с продоволствия. Латинската армия се разполага на стан северно от [[Пловдив]]. Още на следващия ден, недалеч от стана си рицарите забелязват главните български и кумански сили, построени в боен ред. Затова, макар и изморени, латинците са принудени да се подготвят за бой още през нощта. На [[31 юли]] [[1208]] г. двете войски са готови за сражение, строени една срещу друга. Борил разполага с около 33 000 души срещу приблизително същия брой латинци. Според хроникьора ХенриАнри дьо Валансиен сражението започва с голямо ожесточение.

Поражението на Бориловите войски при [[Пловдив]] решава съдбата на [[Тракия]]. След като за нейното освобождение самоотвержено се пролива кръв по времето на [[Калоян]], сега тя е вече загубена за Българската държава.

След като латинците се справят с българските войски, латинците атакуват владенията на Алексий Слав, койтосе следпризнава паданетоза натехен крепосттавасал. [[Кричим]]А епо-късно принуденстава даи сезет признаена залатинският техенимператор васалАнри.

През есента на същата година начело на голяма войска Борил се отправя към Солунското кралство. По пътя си той обсажда резиденцията на Алексий Слав – [[Мелник]], и успява да я превземе. По-късно обаче обединените сили на латинците и [[деспот]] Слав успяват да нанесат тежко поражение на Бориловите войски. След това ново поражение настъпва обрат в отношенията между Борил и ХенриАнри, който се оженва за доведената дъщеря на българския владетел Мария. Тя е дъщеря на цар [[Калоян]]. Което от своя страна кара Алексий Слав да се сроди с владетеля на Епирската държава и така уравновесява положението си.

След завършване на събора по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик в неделята на православието от 843 г., в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във [[Византия]]. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството. Т. нар. Борилов синодик е един от най-важните извори за историятасредновековното околони възстановяването на българската държаваминало.