Разлика между версии на „Георги Трайчев“

м
Интитутъ --> Институтъ
м (Интитутъ --> Институтъ)
[[File:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво на дясно.]]
[[File:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|мини|250п|Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], Георги Трайчев и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Юрдан Попконстантинов]], [[Недялко Дамянов]], [[Илия Хаджитошев]], [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.]]
Георги Трайчев Георгимайков<ref>http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1186</ref> е роден в 1869 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ ИнтитутъИнститутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф [[Любомир Милетич]] в рамките на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. Пише спомени и книги на македонска тематика.<ref>Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.</ref>
111 954

редакции