Петър Хаджиделев е роден в 1889 година в [[Кукуш]]. Пръв братовчед е на [[Христо Смирненски]].<ref name="ss.646"/> В 1907 година завършва с двадесет и втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 99">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ ИнтитутъИнститутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=99 |url= |accessdate=}}</ref> Петър Хаджиделев се мести в София, където следва от 1910 година и става привърженик на партията на [[Димитър Благоев]]. По-късно при Петър заминава и майка му Екатерина (Тина) Христова Измирлиева-Хаджиделева. Записва се в [[Софийски университет|университета]], но незавършил Петър участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], като служи в 4-а и нестровата рота на 9-а велешка дружина. Награден е с бронзов медал и с орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 749.</ref><ref>Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк, Български писател, 1967, стр. 52.</ref> В 1920 година заминава да следва във Виена.<ref>Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк, Български писател, 1967, стр. 97.</ref> Става член на Централния македонски инициативен комитет.<ref>Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 - 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 116.</ref>
