Млада Германия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м печатни |
||
Ред 2:
'''Млада Германия''' ({{lang-de|Junges Deutschland}}) е литературно движение на млади, [[либерализъм|либерално]] настроени писатели в [[Германия]] през XIX век.<ref>Ludolf Wienbarg: ''Aesthetische Feldzüge. Dem jungen Deutschland gewidmet'' Hoffmann und Campe, Hamburg 1834</ref> Окрилени от [[Юлската революция]] във [[Франция]], представителите му активно публикуват свои творби след 1830 г., но по решение на тогавашния [[Бундестаг (Германия)|Германски Бундестаг]] произведенията им са забранени.<ref>[http://www.heinrich-heine-denkmal.de/dokumente/beschluss.shtml Verbot der Schriften des „Jungen Deutschland“ vom 10. Dezember 1835]</ref>
Името „Млада Германия“ за първи път се споменава от Хайнрих
== Представители ==
Ред 12:
{{Цитат|„Всъщност, що се отнася до мене, аз по никакъв начин не принадлежа към така наречената „Млада Германия“, литературната партия на Гуцков и Хайне. Само пълното неразбиране на нашите обществени условия може да накара хората да мислят, че всекидневната литература е в състояние да доведе до пълно преобразуване на религиозните ни и социални устои.“<ref>Georg Büchner: ''Werke und Briefe. Nach der historisch-kritischen Ausgabe von Werner R. Lehmann.'' Hanser, München 1980, S. 279</ref>}}
Въпреки това между Георг Бюхнер и писателите от „така наречената“ „Млада Германия“ съществуват редица общи черти,
== Обзор ==
Общото между поетите от „Млада Германия“ е несъгласието им с реставраторската и реакционна политика на [[Метерних]] и князете от [[Германски съюз|Германския съюз]]. Те защитават демократичните свободи, социалната справедливост и преодоляването на отживелите религиозни и морални представи. Отхвърлят идеализма на Класиката и Романтизма като аполитични и назадничави. И двете литературни направления са за тях прекалено чужди на действителния живот. За представителите на „Млада Германия“ литературата не бива да е елитарна, а трябва да насочва вниманието към социалните и политически проблеми на времето. Те виждат себе си като наследници и продължители на [[Просвещението]] и стават литературни първопроходци на буржоазно-либералната [[Германска революция (1848 – 1849)|Мартенска революция]] от 1848/49 г.
Светогледът на поетите от „Млада Германия“ е повлиян от учението за саморазвитието на [[Хегел]] и утопичния [[социализъм]] на
[[Анри дьо Сен-Симон|Сен-Симон]]. По отношение на националната политика повечето от тях очакват да се постигне Единството на Германия под формата на [[република]] и така да се преодолее [[феодализъм|феодализмът]].
| |||