Древна Спарта: Разлика между версии

През 546 г.пр.Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия е имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в гр. Милет по малоазийското крайбрежие, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят рамо до рамо в битката за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до Пелопонеската война.

 

 

Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция са полисите, в които се пречупва цялата история на елините. Спарта възниква към 10 в. пр. н. е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема между гръцките полиси особено място. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 – 720 г. пр. н. е. започва първата месенска война, последвана от втората такава (650 – 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население. Спарта се превръща в страшна сила, чието превъзходство в Гърция не се оспорва от никого. Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея.