Разработката на „Чалънджър 1“ започва в края на 70-те години в британския научноизследователски институт за военни машини (Military Vehicles and Engineering Establishment) край Чобъм на основата на „Шир-2“ – подготвената за армията на [[Иран]] дълбока модернизация на танка „Чифтън“„Чийфтън“. В същото време Великобритания и [[Западна Германия|ФРГ]] започват съвместната разработка на нов основен боен танк MБT-80. Свалянето от власт на иранския шах води и до отказ от поръчката за 1200 танка „Шир-2“. Тъй като разработката на MБT-80 е в начален етап, тя е прекратена и усилията на конструкторите са насочени към усъвършенстване на „Шир-2“, като са взети редица конструктивни решения от спрения проект.<ref>Dunstan Simon, 1998. Challenger Main Battle Tank 1982 – 97, pp. 4 – 8</ref> Първоначалната версия на новия танк носи името „Шевиот“ (Cheviot), по името на хълмовете на границата между Англия и Шотландия, но по-късно взема името на използвания през Втората световна война А30 Challenger, модификация на танка [[Кромуел (танк)|„Кромуел“]]. Приет е на въоръжение през декември 1982 г., макар и със сериозни възражения от Генералния щаб, а през 1983 г. започва производството му в заводите на Royal Ordnance Factory в Лийдс. До края на производствения му цикъл през 1989 г. в заводите в [[Лийдс]] и [[Нюкасъл ъпон Тайн|Нюкасъл]] са произведени 420 машини в четири модификации – Mark 1, Mark 2, Mark 3 и Mark 4. След 1991 г. е взето решение да бъде заменен с „Чалънджър 2“ и до 2001 г. всички танкове
