Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
| място на смъртта = [[Косово поле]]
| погребан = [[Раваница]]
| потомство = [[Стефан Лазаревич]], [[Вук Лазаревич]], Добровой, Мария, Елена, [[Драгана Лазаревич]], Теодора и [[Оливера Лазаревич]]
| наследник = [[Стефан Лазаревич]]
| съпруга = [[Милица Хребелянович]]
Ред 66:
В актове издавани между [[1379]] и [[1388]], князът нарича себе си Стефан Лазар. Стефан е името носено от всички царе от династията [[Неманичи]]. [[Твърдко I|Твърдко]] добавя Стефан до името си когато е коронясан като цар на сърбите и [[Босна]].<ref name=":7" /> От лингвистична гледна точка, документите издавани от Лазар носят следи на [[Косово-ресавски|косово-ресавския диалект]] на [[Сръбски език|сръбския език]].<ref> Stijović 2008, стр. 457</ref> В тях Лазар говори за себе си като самодържец на всички сръбски земи и всички сърби. Самодържец, или [[автократор]], е епитет на [[Византийска империя|византийските]] [[Император|императори]]. Неманичите го възприемат и прилагат относно себе си, за да подчертаят независимостта от Византия, чиито върховно владичество иначе формално признават. Като княз, Лазар вижда загубата на територии от Сръбското царство, разделянето му между благородниците, края на династията на Неманичите и османската офанзива. Тези обстоятелства поставят съществуването на сръбската държава под въпрос. Отговорът на Лазар може да бъде намерен в титлите, които сам той употребява за себе си. Целта на Лазар е обединението на сръбските земи под негова власт като директен наследник на Неманичи. Въпреки това, влиятелни регионални владетели като Балшичи в [[Зета (княжество)|Зета]], [[Вук Бранкович]] в [[Косово поле|Косово]], [[Крали Марко]], [[Константин Драгаш]] и [[Радослав Хлапен]] в [[Македония (област)|Македония]] управляват като независими от Лазар. Освен това, тримата владетели в областта Македония стават османски васали след [[Черноменска битка|Черноменската битка]]. Същата е съдбата и на [[България]] и Византия.<ref name=":7" /> През [[1388]], османски васалитет обявява и Джурадж Страцимирович Балшич, владетелят на Зета.<ref name=":6" />
Османска войска, преминала необезпокоявана през териториите на османските васали, влиза в Моравска Сърбия през [[1381]]. Тя е пресрещната от верните на княз Лазар благородници [[Цреп Вукославич]] и [[Витомир]] в битката при [[Дубравница]], водена в близост до [[Парачин]].<ref name=":9" /> През [[1386]], самият османски [[султан]] [[Мурад I]] повежда много по-голяма армия, която превзема [[Ниш]] от Лазар. Не е сигурно дали сблъсъкът между армиите на Лазар и Мурад при [[Плочник]] се случва преди или след превземането на Ниш.<ref>Reinert 1994, стр. 177</ref> Лазар отблъсква Мурад. След смъртта на Лайош Велики, в [[Кралство Унгария]] избухва [[гражданска война]]. Предполага се, че Лазар участва в нея като противник на принц [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Османската заплаха нараства, а Сигизмунд печели все по-голяма подкрепа в Унгария. Лазар подписва мир със Сигизмунд, който е коронясан като крал през [[март]] [[1387]]. Мирът е договорен, може би през 1387, с женитбата на дъщерята на Лазар, Теодора, с [[Никола II Гарай]], влиятелен благородник в Унгария, подкрепил Сигизмунд.<ref>Fine 1994, стр. 395 – 98</ref> През същата година, друга дъщеря на Лазар, Елена, се омъжва за Джурадж Страцимирович Балшич. Година по-рано пък [[Драгана Лазаревич]] се омъжва за [[Александър Шишман|Александър]], син на българския цар [[Иван Шишман]].<ref name=":5" /><ref name=":9" />
==== Косовска битка ====
Ред 80:
''Ни тъмно вино ни жито!''<br />
''И нека е проклет от всички времена за всички времена!“''<br />
– Лазар проклина тези, които не вдигнат оръжие срещу турците в Косовската битка, от поема публикувана през [[1815]].}}След битката при [[Плочник]] през [[1386]] за Лазар става ясно, че решителна битка с [[Османска империя|османците]] е неизбежна. След
Информацията относно развитието и изхода на Косовската битка е непълна в историческите извори. Най-вероятно тя завършва без победител. Въпреки това тежките загуби са пагубни за сърбите, които хвърлят в боя почти цялата си военна мощ.<ref name=":9" /><ref name=":10" /> Макар че Сърбия при княз Лазар е икономически просперираща и с добра военна организация, тя не може да се сравнява с Османската империя по територия, население и икономика.<ref name=":9" /> Лазар е наследен от най-стария си син [[Стефан Лазаревич]]. Тъй като той е все още в невръстна възраст, след смъртта на Лазар, [[Моравска Сърбия]] е управлявана от майката на Стефан, [[Милица Хребелянович|Милица]]. Тя е нападната от север, пет месеца след Косовската битка, от войските на крал Сигизмунд. Щом османските войски достигат отново Сърбия през лятото на [[1390]], Милица приема васалитет. Тя изпраща най-малката си дъщеря, Оливера, в харема на султан [[Баязид I]]. Вук Бранкович става османски васал през [[1392]]. С това всички сръбски земи, с изключение на [[Захумлие]], управлявано от Твърдко, падат под властта на [[Османска империя|Османската империя]].<ref name=":10" />
Ред 91:
== Наследници ==
Лазар и Милица имат поне седем деца:
# Мара (умира на [[12 април]] [[1426]]), омъжва се за [[Вук Бранкович]]
# [[Драгана Лазаревич]] (умира
# Теодора (умира преди [[1405]]), омъжва се за унгарския благородник [[Никола II Гарай]]
# Елена (умира през март [[1443]]), омъжва се първо за владетеля на [[Зета (княжество)|Зета]], [[Джурадж II Балшич]], а след това за босненския благородник [[Сандал Хранич]]
# [[Оливера Лазаревич]] ([[1372]]–след [[1444]]), омъжва се за османския султан [[Баязид I]] през [[1390]]
# [[Стефан Лазаревич]] (ок. [[1377]]–[[19 юли]] [[1427]]), княз ([[1389]] – [[1402]]) и деспот ([[1402]] – [[1427]])
# [[Вук Лазаревич]], княз, убит на [[6 юли]] [[1410]]
| |||