Васил Митаков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
не мисля, че има спор за това |
||
Ред 26:
== Биография ==
Според самия Васил Митаков той е роден в [[Долно Камарци]] на 10 юли 1880 или на 16 юли 1881 г. В подкрепа на първата година е негово махленско свидетелство, а в подкрепа на второто е бележки в библията на баща му<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 10</ref>. Има по-голям брат, основателят на [[Съюз на българите фашисти|Съюза на българите фашисти]] [[Крум Митаков]],<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 34 – 37 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref> и по-малка сестра Зорка. Баща му е разведен с майка му и живее в София, докато Митаков е с майка си в къщата на дядо му по бащина линия. През 1890 г. завършва основното си образование и се установява в София, където продължава да учи в [[Първа мъжка гимназия]]. Там негови учители са [[Херман Шкорпил]], [[Анастас Иширков]], който тогава е учител по рисуване. След завършването на гимназията постъпва в [[Софийски университет|Софийския университет]] да учи право. Там негови преподаватели са били [[Владимир Моллов]], [[Йосиф Фаденхехт]], [[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]] и други<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 19</ref>. След като завършва изкарва задължителната си военна служба става адвокат в Новоселци. По-късно се премества в Созопол като съдия. След това две години е съдия и член на окръжния съд в Бургас. Прекарва 6 месеца в Пловдив като съдия, а след това е назначен за заместник-окръжен прокурор в София. Отказва назначението за сметка на свой колега и заема неговото място като член на софийския съд<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 29</ref>.
По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] е мобилизиран като запасен подпоручик в първа дивизия, първа бригада, първи пехотен полк, втора дружина, осма рота, втори взвод, на който е командир<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 30</ref>. Участва в повечето големи битки по време на войната при Чаталджа, Селиолу, Одрин, а после Пирот, Бубляк, Триножник. През 1913 г. е назначен за следовател към пети следствен участък в София. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] е втори военнополеви следовател. Тогава поема и някои от най-известните дела за времето си - [[Деклозиерова афера|Аферата Деклозиер]], следствие срещу [[Александър Стамболийски]] по повод брошурата му „За пререканията ми с Царя“, делата против Зеленогоров, [[Антон Прудкин]], [[Христо Силянов]] и Коста Списаревски за шпионаж в полза на Русия<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 33-34</ref>. През 1917 г. става прокурор към Военнополевия съд на [[седма пехотна рилска дивизия]] в Демирхисар, където остава само 3 месеца. Върнат в София той участва като следовател в делото за Радомирската република. След войната става съдия във [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]]. Член е на [[Трети държавен съд|Третия държавен съд]], началник на Гражданското отделение ([[1923]]-[[1925]]) и Кодификационната комисия ([[1931]]-[[1935]]) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 е министър на правосъдието.
| |||