Уикипедия

Сонорна съгласна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „'''Сонорни съгласни''' (от лат. {{m|la|sonō||правя шум, звук}}) са съгласните: м, м’, н, н’, р, р’, л,...“
 
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Сонорни съгласни''' (от лат. {{m|la|sonō||''sono -'' правя шум, звук}}) са [[Съгласна|съгласните]]: '''м, м’, н, н’, р, р’, л, л’, й''', притежаващи специфични модални признаци. Функционално образуват отделна група, която ги приближава до поведението на [[Гласен звук|гласните]] [[Фонема|фонеми]]. Тези съгласни са звучни и в съчетание с други съгласни се приближават по функция до гласните фонеми – не влияят върху тяхната звучност и самите те не се променят. Съгласните /'''р/''' и /'''л/''' са можели да образуват сричка и от тези т. нар. сонантични (сричкотворни) '''р''' и '''л''' се развиват групите с подвижно '''ъ''': -ър-/-ръ-и -ъл-/-лъ-. Тези функционални особености противопоставят сонорните съгласни на останалите, които образуват групата на шумовите съгласни.
 
Сонорните съгласни звуци {{IPA|[l]}}, {{IPA|[r]}}, {{IPA|[m]}}, {{IPA|[n]}} или {{IPA|[ŋ]}} са [[сричкообразуващ съгласен звук]]. Такива срички се срещат в много [[славянски езици]], като в известната [[Чешки език|чешка]] и [[словашки език|словашка]] [[скоропоговорка]] ''„Strč prst skrz krk“'' ({{Audio|Prst a krk.ogg|изговор}}, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния [[български език]] сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в [[македонска литературна норма|македонската литературна норма]].
 
==Допълнителни сведения==
Децата в България запомнят лесно сонорните съгласни, защото съгласните в думата ''ламарина'' са сонорни. Единствено [[й|''й'']] ги допълва.
 
==Източници==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сонорна_съгласна“.