Сричка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: прозодияПрозодия (лингвистика), форматиране: 8x тире, 6lokavica, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 57:
По принцип всяка сричка трябва да съдържа ядро, като в най-ограничения си вид сричките могат да се състоят само от ядро, като в думите „и“ или „а“. Сричковото ядро обикновено е [[гласен звук]], като може да бъде [[монофтонг]], [[дифтонг]] или [[трифтонг]].
 
В по-редки случаи ядрото на сричката е [[сричкообразуващ съгласен звук]], почти винаги [[Сонорни съгласни|сонорен съгласен звук]], като {{IPA|[l]}}, {{IPA|[r]}}, {{IPA|[m]}}, {{IPA|[n]}} или {{IPA|[ŋ]}}. Такива срички се срещат в много [[славянски езици]], като в известната [[Чешки език|чешка]] и [[словашки език|словашка]] [[скоропоговорка]] ''„Strč prst skrz krk“'' ({{Audio|Prst a krk.ogg|изговор}}, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния [[български език]] сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в [[македонска литературна норма|македонската литературна норма]].
 
В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и [[Проходна съгласна|проходни съгласни]]. Така в някои диалекти на [[мандарин]] сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно {{IPA|[sź̩]}}, {{IPA|[ʂʐ̩́]}} и {{IPA|[ʐʐ̩́]}}.