Фердинанд фон Рихтхофен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране |
||
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
[[Барон]] '''Фердинанд Паул Вилхелм фон Рихтхофен''' ({{lang-de|Ferdinand Paul Wilhelm von Richthofen}}) е [[германски]] [[Геология|геолог]] и [[географ]], [[изследовател]] на [[САЩ]] и [[Китай]]. Считан е за родоначалник на [[геоморфология]]та и за пръв път използва термина „''[[път на коприната]]“'' (''Seidenstraße'') в изследователските си трудове относно
▲=== Ранни години (1833 – 1860) ===
Роден е на [[5 май]] [[1833]] година в [[Покой (Полша)|Покой]], [[Горна Силезия]] (днес в [[Полша]]). Учи геология в университетите в [[Вроцлавски университет|Бреслау]] и [[Берлински университет|Берлин]]. През 1856 получава докторска степен и започва работа като геолог. В периода 1856 – 1860 провежда геоложки изследвания в [[Южен Тирол]] ([[Алпи]]) и [[Трансилвания]] ([[Карпати]]).
През 1860 – 1862, заедно с пруското посолство, посещава [[Филипините]], [[Ява]], [[Тайван]], [[Сулавеси]], [[Тайланд]], [[Бирма]] и [[Япония]]. След това от 1862 до 1867 напуска [[Азия]] и заминава за [[САЩ]], където работи по геоложки проблеми главно в [[Калифорния]] и в [[Сиера Невада]]. През 1868, финансиран от Търговската камара на [[Сан Франциско]], се завръща отново в Азия и до 1872 се посвещава на интензивно изследването на империята на [[Китай]]. Изходен пункт на пътуването му е [[Шанхай]], откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от тогавашните 18 провинции на Китай. Най-важните се явяват третото (1869) – през [[Шандун]] и [[Манчжурия|Южна Манчжурия]], петото (1870) – през Централен Китай от [[Гуанджоу|Кантон]] до [[Пекин]] и последното (1871 – 1872) – по Северен и Западен Китай. Това негово пребиваване в Китай раздвижва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на [[скали]]те, [[Релеф (геоморфология)|релефа]], [[климат]]а, [[Флора|растителния]] и [[животинския свят]], [[Гъстота на населението|гъстотата на населението]], [[Икономика|икономическата дейност]] на човека и неговата [[култура]] въобще.
Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в Китай от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре, от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските [[ландшафт]]и на Северен Китай, льосовите тераси на [[Хуанхъ]], провинция Шандун и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на Китай. С всичките свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
След завръщането си в [[Европа]] през 1873 е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 става редовен професор в [[Бонски университет|Университета в Бон]], от 1883 – в [[Лайпцигски университет|Лайпциг]], а от 1886 – в Берлин, където разгръща плодотворна педагогическа дейност. Живо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по [[антропология]] се изявява като представител на вулгарния географски [[материализъм]].
Line 39 ⟶ 38:
== Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* връх Маунт Рихтхофен ({{coord|40|28|N|105|54|W|}}, 3 944 м)
* връх Рихтхофен ({{coord|80|24|N|55|48|E|}}, 404 м)
* нос Рихтхофен ({{coord|80|46|N|54|18|E|}})
* проход Рихтхофенпасет ({{coord|77|15|N|15|43|E|}})
* хребет Рихтхофен (Циляншан, {{coord|39|12|N|98|32|E|}})
== Произведения ==
| |||