Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Милан Обренович е син на Милош Евремович и Мария Елена Катарджи. Баща му е племенник на сръбския княз [[Милош Обренович]]. Майка му е от изтъкнат [[Молдова|молдовски]] род. През 1861 година, когато Милош Евремович умира, грижите за 7-годишния Милан са поети от тогавашния сръбски княз [[Михаил Обренович]]. Момчето е изпратено в [[Париж]]. Убийството на княза през 1868 година го заварва като ученик в Лицея „Луи Велики“. Като престолонаследник Милан е принуден да отпътува за [[Белград]], за да се възкачи на престола.<ref name="hoesch">Hösch, Edgar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1366 Milan Obrenović], във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1979, с. 205-207. Посетен на 03.12.2017.</ref>
 
== Управление ==
== Начало на управлението (1868 – 1875) ==
 
=== Начало на управлението (1868 – 1875) ===
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 08.jpg|мини|ляво|200п|Княз Милан на младини]]
 
От 1868 до 1872 година, когато Милан достига пълнолетие, Сърбия е управлявана от регентство начело с [[Миливое Блазнавац]]. Съгласно конституцията от 1869 година страната е обявена за наследствена конституционна монархия. Князът поделя законодателната власт с парламента (Скупщината), като назначава четвърт от депутатите. Милан предпочита да управлява заедно с консерватори и либерали. До 1873 министър-председател е Блазнавац, а след това – Йован Ристич.<ref>Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. [https://chitanka.info/text/5818/68#textstart Том 1.]</ref>
През октомври 1875 година княз Милан се жени за Наталия Кешко, дъщеря на молдовски болярин на руска служба.<ref name="hoesch"/>
 
=== По време на Източната криза (1875 – 1878) ===
{{Основна|Източна криза|Първа сръбско-турска война|Втора сръбско-турска война}}
 
През юни 1876 – година след избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинско-босненското въстание]], княз Милан повежда война с Османската империя за освобождение на [[Босна]]. След неуспешни офанзиви в [[Санджак (област)|Санджак]] и към [[Бела паланка]], войската му е принудена да премине към отбрана срещу по-многобройната и по-добре въоръжена османска армия, която окупира и опустошава Източна Сърбия.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 | title = Влада Милана Обреновића. Књига 2 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 | accessdate = 03.12.2017 | pages = 32-38}}</ref> Въпреки това, под влиянието на руския генерал [[Михаил Черняев]], Милан продължава войната, която завършва през октомври същата година с [[Битка при Джунис|поражението при Джунис]].{{hrf|Jовановић|1934|76-79, 86-87, 94-95}}
 
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 05.jpg|мини|дясно|200п|В армията]]
 
След избухването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 година Милан и правителството му изчакват [[Обсада на Плевен|падането на Плевен]], за да подновят бойните действия срещу османците. Тази война е успешна за сърбите, които [[Битка при Ниш (1877)|завладяват Ниш]] и Южното [[Поморавие]].{{hrf|Jовановић|1934|182-187}} В хода на [[Берлинския конгрес]] сръбското правителство затвърждава тези териториални придобивки с помощта на Австро-Унгария пряко волята на Русия.{{hrf|Jовановић|1934|216-218}} Берлинският договор премахва васалния статут на Сръбското княжество спрямо Османската империя и го превръща в независима дъържава.{{hrf|Jовановић|1934|222}}
 
=== Външна политика (1878 – 1885) ===
 
След Берлинския договор княз Милан повежда политика на сбижение с [[Австро-Унгария]]. През 1880 година между двете страни е договорено построяване на жп линия от [[Будапеща]] през [[Белград]] до [[Ниш]] и разклонения до българската и османската граница. Година по-късно е сключена и [[Австро-сръбска конвенция|тайна политическа конвенция]], с която Милан подчинява външната си политика на австро-унгарската дипломация, в замяна на подкрепата на Виена за династията на [[Обреновичи]]те. По същото време е подписан и търговски договор, с който сръбското княжество е обвързано икономически с [[Двойна монархия|Двойната монархия]].<ref name="manchev123">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 123-124}}</ref>
 
=== Вътрешна политика (1878 – 1885) ===
 
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите (напредняци) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Радикална партия (Сърбия)|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124-125}} Отношенията на княза с църквата също се изострят, поради русофилството на митрополит Михаил и съпротивата му срещу данъчното облагане на духовенството. През октомври 1881 година Михаил е свален от поста си, последван от подкрепилите го сръбски епископи.{{hrf|Манчев|1999|127}}
 
[[Картинка:Proklamacija Milana Obrenovića, 22.02.1882..jpg|мини|ляво|200п|Прокламация за обявяване на Сърбия за кралство]]
На 22 февруари 1882 година Сърбия е обявена за кралство, а Милан получава международно признание на кралската си титла благодарение на австроунгарската подкрепа.{{hrf|Манчев|1999|124}}
 
Също в началото на 1882 година разногласията между краля и радикалите прерастват в бойкот на парламента от последните.{{hrf|Манчев|1999|126}} След като на два пъти организира допълнителни избори Милан успява да си осигури послушен парламент и да прокара закон за създаване на постоянна армия на мястото на съществувалата дотогава милиционна система. Радикалите подемат агитация срещу реформата, виждайки в новата армия инструмент на краля и допълнителна данъчна тежест за избирателите си от селското съсловие. На изборите през септември 1883 година те постигат пълна победа, което принуждава министър-председателя Пирочанац да подаде оставка. На негово място Милан назначава друг консерватор – Никола Христич, който разпорежда разоръжаване на селяните. Това предизвиква голямо въстание в Източна Сърбия – [[Тимошка буна|Тимошката буна]]. След потушаването му Милан разтуря Радикалната партия като затваря част от водачите ѝ, а други (сред които и [[Никола Пашич]]) са принудени да емигрират в България.{{hrf|Манчев|1999|128-129}}
 
=== Война с България ===
{{основна|Сръбско-българска война}}
 
Въпросът за политическите емигранти и гранични спорове водят до влошаване на отношенията с българите, а [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] подтиква Милан да търси териториални компенсации за сметка на западните български земи. През ноември 1885 година той напада България, но войските му търпят [[Битка при Сливница|поражение при Сливница]]. Дипломатическата намеса на Австро-Унгария възпрепятства българското настъпление към [[Ниш]] и намеренията на Милан да абдикира. През февруари 1886 година е подписан [[Букурещки договор (1886)|Букурещкият мирен договор]], с който е възстановено довоенното положение.{{hrf|Манчев|1999|129-130}}
 
=== Нова конституция и абдикация ===
[[Картинка:Divlad Milán szerb király 1888-32.jpg|мини|ляво|200п|Със сина си Александър през 1888 година]]
 
Поражението във войната с България дестабилизира властта на Милан и го принуждава да се помиири с радикалите. През октомври 1888 година кралят свиква избори за Велика народна скупщина със задачата да изготви нова конституция на Сърбия. На 22 декември Скупщината, в която Радикалната партия има огромно мнозинство, утвърждава основния закон, който, съгласно договореностите между радикали, либерали и напредняци, ограничава властта на монарха и увеличава прерогативите на парламента.{{hrf|Манчев|1999|131}} Скоро след това, на 22 февруари 1889 година, крал Милан абдикира в полза на сина си [[Александър Обренович]].{{hrf|Манчев|1999|132}}
 
== Късни години ==
[[Картинка:Grob kralja Milana.jpg|мини|дясно|200п|Гробът на крал Милан в [[Крушедолски манастир|Крушедолския манастир]]]]
След отказа от престола Милан се установява в Париж. През 1891 година Скупщината му отпуска значителна сума, в замяна на която той се отказва от сръбското си поданство. През 1894 се завръща за около година в Сърбия по покана на сина си. През 1897 година се завръща още веднъж. Крал Александър го поставя за главнокомандващ на армията. През 1900 двамата се скарват по повод женитбата на Александър за [[Драга Машин]] и Милан напуска завинаги страната.<ref name="hoesch"/>
 
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Сърбия]]|[[1882]]|[[1889]]||[[Александър Обренович|Александър I]]}}
{{пост край}}
{{сърбия-мъниче}}
 
[[Категория:Монарси на Сърбия]]