Христо Коцев: Разлика между версии

Попкоцев е роден на 5 януари 1869 година в [[Ново село (община Щип)|Ново село]], [[Щип]]ско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Учи в Ново село и Щип при Коце Шикеринов, [[Йосиф Ковачев|Йосиф]] и [[Михаил Ковачев (революционер)|Ми­хаил Ковачеви]], [[Александър Попзахариев]], [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] и други. В 1884 - 1885 година е учител в Кочани. След това една година 1885 - 1886 година учи в Скопие.<ref name="Обзор 288">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |pages= 288 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf }}</ref> След това в 1886 година започва да учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] и продължава образованието си във Великата школа в [[Белград]]. След като е подложен там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат нов бунт в 1889 година и отново са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи и през 1892 година завършва славянска филология и литература в [[Софийски университет|Софийския университет]] при [[Любомир Милетич]], [[Александър Балабанов]], [[Иван Брожка]]. В София в 1890 година е основавано младежко дружество за подготовка на учите­ли за Македония с членове [[Дамян Груев]], [[Никола Наумов]], [[Петър Попарсов]], Христо Коцев, [[Димитър Мирчев]], [[Никола Дейков]].<ref name="Обзор 288"/>

В 1891 - 1892 година е учител в [[Цариградска българска духовна семинария|Българското духовно училище]] в [[Цариград]], като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във [[Фенер (квартал)|Фенер]].<ref>Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.</ref> Работи като български учител в [[Истанбул|Цариград]] (1892 -до 1894) година, а след това преподава в [[Скопие]] (1894 - 1895) и [[Одрин]] (1895 - 1896).<ref name="Обзор 288"/> В Одрин през 1895 година [[Даме Груев]] му възлага като един от учителите в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]] и член на организацията първи да започне изграждането на комитетската мрежа в [[Одринска Тракия]].<ref>{{cite book |title= Freedom or Death: The Life of Gotsé Delchev |last=MacDermott |first= Mercia |year=1978 |publisher=Journeyman Press |location=London & West Nyack |pages= 230 }}</ref> Така в началото на 1896 г. той и [[Павел Генадиев]] основават Одринския революционен комитет, чийто председател става Попкоцев. През същата година е назначен за учител при Солунската гимназия, където на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес]] в същата година е избран за член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]] за периода 1896 – 1897 г. През 1898 г. е арестуван и е осъден на 4 години затвор през март 1899 година. През януари 1903 година след освобождаването си присъства на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)]]. Той е член на ЦК отново през 1903 – 1904 година.