Уикипедия

EDVAC: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
 
'''EDVAC''' ({{lang-en|'''''E'''lectronic '''D'''iscrete '''V'''ariable '''A'''utomatic '''C'''omputer''}}) е един от първите електронни компютри, наследник на [[ENIAC]]. За разлика от ENIAC при него се използва [[двоична система]] и [[Компютър със запаметена програма|запаметена програма]].
 
 
== История ==
 
Проектът е предложен от създателите на ENIAC [[Джон Мокли|Джон Моукли]] и Джон Преспър Екерт през август 1944. Договор за създаването на компютъра с първоначален бюджет от 100 000 долара е подписан през април 1946, а окончателно готовата машина е доставена в Балистичната Изследователска Лаборатория ({{lang-en|Ballistics Research Laboratory}}) през август 1949. Консултант по проекта е [[Джон фон Нойман]].
 
== Описание ==
<!-- Functionally, EDVAC was a binary [[serial computer]] with automatic addition, subtraction, multiplication, programmed division and automatic checking with an [[Delay line memory|ultrasonic serial memory]]<ref name="Wilkes"/> capacity of 1,000 44-bit [[Word (data type)|word]]s. EDVAC's average addition time was 864 [[microsecond]]s and its average multiplication time was 2,900 microseconds.
EDVAC се отличава от предходната машина ENIAC по това, че има вътрешна [[Компютърна памет|памет]], че реагира на ограничен брой елементарни [[Машинна инструкция|машинни инструкции]], които може не само да записва заедно с данните в паметта, но и да ги модифицира в съответствие с подадени му други инструкции.
 
EDVACТой е с последователна архитектура (за да повишат надеждността, фон Нойман, Моукли и Екерт решават EDVAC да бъде последователен), двоична бройна система и йерархия на паметта. Йерархията на паметта на EDVAC има три нива в зависимост от времето на достъп – бавна памет, бърза памет и входно-изходни регистри в процесора. Бавната памет използва магнитен барабан, бързата памет използва регенеративен барабан. Магнитният барабан е разработен от Екерт и Херман Лукоф и се използва за записзаписване на програма, койточрез се изпълнява ототделно записващо-изтриващо устройство (inscriber-outscriber), разположено извън EDVAC. Регенеративният барабан съдържа 128 клетки памет, изпълнени като живачни акустични закъснителни линии. НаПри всеки подаден сигнал се генерира акустична вълна, която се разпространява в живачната среда, т.е. [[носител на информациятаинформация]] е акустичнаакустичната вълна, която се разпространява в живачната среда. Всяка закъснителна линия може да съдържа информация за 384 бита, организирани в 8 [[Машинна дума|думи]] по 48 бита. Достъпът до думите е последователен. Регенеративният барабан съдържа 1024 думи (128 закъснителни линии по 8 думи). Всяка дума се избира с 10-битов адрес т.е. в EDVAC се използва адресно пространство. Последователният достъп позволява адресът да се генерира от брояч. Процесорът е последователен и се състои от две аритметимниаритметични устройства, които работят в паралел и изпълняват едни и същи операции. Двете аритметични устройства се сравняват в 5 точки от изпълнението на операциите с цел откриване на грешки. EDVAC използва около 3600 вакуумни лампи.<ref name = "EDVAC">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015002095639;view=1up;seq=35 | заглавие=Research Division Report 50 – 9, „A Functional description of the EDVAC“, Contract W36-034-ORD-7593 v.1 – 2. |достъп_дата = 22 юни 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= 1949|труд= |издател=Moore School of Electrical Engineering. |език=en |цитат= }}</ref>▼
By 1960 EDVAC was running over 20 hours a day with error-free run time averaging eight hours. EDVAC ran until 1961 when it was replaced by [[BRLESC]]. During its operational life it proved to be reliable and productive for its time. -->
<!-- горното трябва да се стикова с долното -->
<!-- копирам пасаж от [[Джон Атанасов]] -->
▲EDVAC е с последователна архитектура (за да повишат надеждността, фон Нойман, Моукли и Екерт решават EDVAC да бъде последователен), двоична бройна система и йерархия на паметта. Йерархията на паметта на EDVAC има три нива в зависимост от времето на достъп – бавна памет, бърза памет и входно-изходни регистри в процесора. Бавната памет използва магнитен барабан, бързата памет използва регенеративен барабан. Магнитният барабан е разработен от Екерт и Херман Лукоф и се използва за запис на програма, който се изпълнява от записващо-изтриващо устройство (inscriber-outscriber) извън EDVAC. Регенеративният барабан съдържа 128 живачни акустични закъснителни линии. На всеки сигнал се генерира акустична вълна т.е. носител на информацията е акустична вълна, която се разпространява в живачната среда. Всяка закъснителна линия може да съдържа информация за 384 бита, организирани в 8 [[Машинна дума|думи]] по 48 бита. Достъпът до думите е последователен. Регенеративният барабан съдържа 1024 думи (128 закъснителни линии по 8 думи). Всяка дума се избира с 10-битов адрес т.е. в EDVAC се използва адресно пространство. Последователният достъп позволява адресът да се генерира от брояч. Процесорът е последователен и се състои от две аритметимни устройства, които работят в паралел и изпълняват едни и същи операции. Двете аритметични устройства се сравняват в 5 точки от изпълнението на операциите с цел откриване на грешки. EDVAC използва около 3600 лампи.<ref name = "EDVAC">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015002095639;view=1up;seq=35 | заглавие=Research Division Report 50 – 9, „A Functional description of the EDVAC“, Contract W36-034-ORD-7593 v.1 – 2. |достъп_дата = 22 юни 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= 1949|труд= |издател=Moore School of Electrical Engineering. |език=en |цитат= }}</ref>
 
== Роля в развитието на компютрите ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/EDVAC“.