Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
| място на смъртта = [[Косово поле]]
| погребан = [[Раваница]]
| потомство = [[Стефан Лазаревич]], [[Вук Лазаревич]], Добровой, Мария, Елена, [[Драгана Лазаревич]], [[Теодора Лазаревич]] и [[Оливера Лазаревич]]
| наследник = [[Стефан Лазаревич]]
| съпруга = [[Милица Хребелянович]]
Ред 64:
Лазар разширява владенията си до река [[Дунав]] през [[1379]] след като превзема [[Кучево]] и [[Браничевски окръг|Браничево]], измествайки унгарския васал Радич Бранкович Растислалич.<ref name=":8">Mihaljčić 1975, стр. 217</ref> [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] вече дарил на Лазар региона [[Мачва]], може би когато князът е приел [[васалитет]]. Лазар вероятно е въстанал срещу Лайош Велики. Известно е, че Лайош Велики готви кампания срещу Сърбия през [[1378]], но не е ясно срещу кой точно владетел е била насочена тя. Възможно е и това да е бил Радич Бранкович Растислалич, а нападението на Лазар да е било съгласувано с Лайош.<ref name=":8" />[[Файл:Hilandar-coat of arms.jpg|мини|275.994x275.994px|[[Герб]]ът на княз Лазар, нарисуван на една от стените на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]]]Държавата на Лазар, известна в литературата като [[Моравска Сърбия]], е по-голяма от териториите на другите владетели на сръбски земи. Армията и властта му е по-добре организирана. Държавата на Лазар включва земите по течението на реките [[Велика Морава]], [[Западна Морава]] и [[Южна Морава]]. Тя се простира от извора на Южна Морава на север до реките Дунав и [[Сава (река)|Сава]]. Северозападната граница е река [[Дрина]]. Освен столицата [[Крушевац]], територията му включва и [[Ниш]] и [[Ужице]], както и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]] и [[Рудник (град)|Рудник]], двата най-богати минни региона в средновековна Сърбия. От всички сръбски земи, тази на Лазар е най-далеч от османската територия и най-слабо засегната от османските безчинства. Тя привлича [[Имигрант|имигранти]] от други земи, които строят нови села в преди това слабо заселени райони на Моравска Сърбия. Между тях са и [[Духовник|духовници]], които стимулират възстановяването на старите църковни центрове и основаването на нови. Стратегическата позиция на територията на Лазар спомага за израстването на престижа и политическото му влияние на [[Балкански полуостров|Балканите]] с оглед на очакваната османска [[офанзива]].<ref name=":5" /><ref name=":9">Mihaljčić 2001, стр. 116 – 32</ref>
[[Файл:Sigismund (Chronica Hungarorum).jpg|ляво|мини|[[Сигизмунд Люксембургски]]]]
В актове издавани между [[1379]] и [[1388]], князът нарича себе си Стефан Лазар. Стефан е името носено от всички царе от династията [[Неманичи]]. [[Твърдко I|Твърдко]] добавя Стефан до името си, когато е коронясан като цар на сърбите и [[Босна]].<ref name=":7" /> От лингвистична гледна точка, документите издавани от Лазар носят следи на [[Косово-ресавски|косово-ресавския диалект]] на [[Сръбски език|сръбския език]].<ref> Stijović 2008, стр. 457</ref> В тях Лазар говори за себе си като самодържец на всички сръбски земи и всички сърби. Самодържец, или [[автократор]], е епитет на [[Византийска империя|византийските]] [[Император|императори]]. Неманичите го възприемат и прилагат относно себе си, за да подчертаят независимостта от Византия, чиито върховно владичество иначе формално признават. Като княз, Лазар вижда загубата на територии от Сръбското царство, разделянето му между благородниците, края на династията на Неманичите и османската офанзива. Тези обстоятелства поставят съществуването на сръбската държава под въпрос. Отговорът на Лазар може да бъде намерен в титлите, които сам той употребява за себе си. Целта на Лазар е обединението на сръбските земи под негова власт като директен наследник на Неманичи. Въпреки това, влиятелни регионални владетели като Балшичи в [[Зета (княжество)|Зета]], [[Вук Бранкович]] в [[Косово поле|Косово]], [[Крали Марко]], [[Константин Драгаш]] и [[Радослав Хлапен]] в [[Македония (област)|Македония]] управляват като независими от Лазар. Освен това, тримата владетели в областта Македония стават османски васали след [[Черноменска битка|Черноменската битка]]. Същата е съдбата и на [[България]] и Византия.<ref name=":7" /> През [[1388]], османски васалитет обявява и Джурадж Страцимирович Балшич, владетелят на Зета.<ref name=":6" />
Османска войска, преминала необезпокоявана през териториите на османските васали, влиза в Моравска Сърбия през [[1381]]. Тя е пресрещната от верните на княз Лазар благородници [[Цреп Вукославич]] и [[Витомир]] в битката при [[Дубравница]], водена в близост до [[Парачин]].<ref name=":9" /> През [[1386]], самият османски [[султан]] [[Мурад I]] повежда много по-голяма армия, която превзема [[Ниш]] от Лазар. Не е сигурно дали сблъсъкът между армиите на Лазар и Мурад при [[Плочник]] се случва преди или след превземането на Ниш.<ref>Reinert 1994, стр. 177</ref> Лазар отблъсква Мурад. След смъртта на Лайош Велики, в [[Кралство Унгария]] избухва [[гражданска война]]. Предполага се, че Лазар участва в нея като противник на принц [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Османската заплаха нараства, а Сигизмунд печели все по-голяма подкрепа в Унгария. Лазар подписва мир със Сигизмунд, който е коронясан като крал през [[март]] [[1387]]. Мирът е договорен, може би през 1387, с женитбата на дъщерята на Лазар, [[Теодора Лазаревич]], с [[Никола II
==== Косовска битка ====
Ред 93:
# Мара (умира на [[12 април]] [[1426]]), омъжва се за [[Вук Бранкович]] около [[1371]]
# [[Драгана Лазаревич]] (умира след [[1396]], омъжва се за [[Александър Шишман|Александър]], син на българския цар [[Иван Шишман]] около [[1386]]
# [[Теодора Лазаревич]] (умира преди [[1405]]), омъжва се за унгарския благородник [[Никола II
# Елена (умира през март [[1443]]), омъжва се първо за владетеля на [[Зета (княжество)|Зета]], [[Джурадж II Балшич]], а след това за босненския благородник [[Сандал Хранич]]
# [[Оливера Лазаревич]] ([[1372]]–след [[1444]]), омъжва се за османския султан [[Баязид I]] през [[1390]]
| |||