Манич-Гудило: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
'''Ма̀нич-Гудѝло''' (''Гудило, Голям Манич'') (Маныч-Гудило) е езеро в [[Русия|Европейската част на Русия]], [[Република Калмикия]], [[Ростовска област]] и [[Ставрополски край]]. С площ от 344 km² е най-голямото езеро в [[Ростовска област]] и [[Ставрополски край]], 2-ро по големина след [[Каспийско море]] в [[Република Калмикия]] и 33-то по големина в [[Русия]].
Езерото Манич-Гудило е разположено в централната част на [[Кумо-Маничка падина
Езерото Манич-Гудило е солено реликтово езеро в централната част на [[Кумо-Маничка падина]], на нейния вододел, на 8 m н.в. От двете страни на вододела (на северозапад кам река [[Дон]]) и на югоизток към долното течение на река [[Кума (река, Каспийско море)|Кума]] [[Кумо-Маничка падина]] се понижава и разделя реките Западен Манич, принадлежащ към басейна на [[Азовско море]], и Източен Манич, отнасящ се към басейна на [[Каспийско море]]. Най-богата на реки и езера е западната част на котловината, където протича най-голямата река в района –Западен Манич. Съвременното езеро Манич-Гудило се образува след строителството през 1930-те години на система от водохранилища и канали по река Западен Манич, която преди това е представлявала мрежа от езеровидни солени участъци, съединени с тесни протоци. Общо в [[Кумо-Маничка падина]] е имало около 170 малки езера, с обща площ около 5 km². Най-голямо от тях е било езерото Гудило и до изграждането на водохранилището размерите му са изпитвали значителни колебания. В маловодни години то почти напълно е пресъхвало, а в многоводни е ставало много голямо.<ref name="water"/>
Бреговата линия на езерото е силно разчленена, като включва лимани, големи и малки заливи и периодически заливани части от падината. Северният бряг е висок и стръмен, а южния полегат. Ниската степ неусетно се слива със ставрополските степи и силно се наводнява по време на пълноводие. Езерото се намира на 8 m н.в., като най-високите коти около него достигат едва до 20 m н.в. Площта на водното огледало се изменя значително в зависимост от количеството водни моси постъпващи в него и годишните сезони. Според Държавния воден регистър на Русия площта му е 344 km², но в период на многоводие може да достигне до 800 km². Преобладаващите дълбочини са около 0,6 m и само в централните части достигат до 5 – 8 m.<ref name="water"/>
При регулирането на системата на река Западен Манич се е планирало водата на езерото Манич-Гудило да се обезсоли и да се промени безжизнения ландшафт по бреговете му. Въпреки това значителна част от водите на езерото остават солени. В резултат от изграждането на преградната стена на водохранилището през 1932 – 1936 г. редица езера, в това число и Манич-Гудило са залети и стават части от Пролетарското водохранилище с обща площ 645 km². През 1949 – 1953 г. Пролетарското водохранилище чрез преградна стена е разделено на две части – западна и източна. Именно източната част се явява съвременното езеро Манич-Гудило. Водосборният басейн на езерото е 7 334 km², като в него се вливат малки, къси и непостоянни реки. Основното количество вода постъпва в езерото по Кубано-Егорликския канал.<ref name="water"/>
Климатът в региона на езерото е умерено-континентален, характеризиращ се с големи годишни амплитуди, от -30°С до +40°С. Езерото замръзва през декември, а се размразява в края на февруари или първата половина на март. В отделни топли зими не замръзва.
== Топографски карти ==
| |||