Компютър на Атанасов – Бери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[File:Atanasoff-Berry Computer at Durhum Center.jpg|мини|250п|Реплика (1997 г.) на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на [[Айова]].]]
'''Компютърът на Атанасов-Бери''' ({{lang-en|Atanasoff-Berry Computer}}, съкратено '''ABC''') е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет{{hrf|Burks|1989|}}. Създаден е като университетски проект на новаторска [[сметачна машина]] в периода от 1939 до 1942 г. от [[Джон Атанасов]] и [[Клифърд Бери]]. Макар че АВС все още не е днешният универсален [[компютър със запаметена програма]] <ref>{{Cite book | date = 1976 | editor-last = Ralston | editor-first = Anthony | editor2-last = Meek | editor2-first = Christopher | title = Encyclopedia of Computer Science | edition = second | pages = 488 – 489 | isbn = 0-88405-321-0 | publisher = Petrocelli/Charter | location = New York}}</ref>, в него са реализирани някои принципни решения, валидни и днес.
Машината е проектирана и създадена по време на работата на Джон Атанасов като преподавател в катедрата по физика на Щатския колеж в Айова ({{lang-en|Iowa State College}}, ISC). Целта е да се решават системи с до 29 линейни уравнения с 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, но проектът е прекъснат поради войната на стадий, на който машината е решавала системи уравнения с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://johngustafson.net/pubs/pub57/ABCPaper.htm | заглавие= "Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer", paper presented in Paderborn, Germany in 1998|достъп_дата = 22 март 2017|фамилно_име= Густафсон|първо_име= Джон|труд=Annals of the History of Computing |език=en }}</ref>. След това е демонтирана и забравена. Получава широка известност, когато е цитиран като
В края на 1990-те е направена реплика на компютъра на Атанасов-Бери, изложена в Центъра за изчислителна техника и комуникации Дърам в Университета на Айова<ref name="Rep">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/team.php | заглавие=ABC Reconstruction, 1994 – 1997 |достъп_дата = 16 ноември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>.
Ред 13:
През март 1939 г. от ISC му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа в приземието на лабораторията по физика. В края на декември на 1939 г. Атанасов и Бери създават малък настолен модел ([[прототип]]), който им позволява да тестват паметта и изчислителния модул в различни условия. Резултатите са добри, макар че операции се извършват с 8-разредни двоични еквиваленти на десетични числа, и те получават още 850 долара от ISC.{{hrf|Burks|1989|7 – 8}}{{hrf|Бончев|1990|45}} През 1940 г. Атанасов представя кратко описание на машината<ref name="Atanasoff">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/ref/collection/p15031coll18/id/143| заглавие= Computing Machine for the solution of large systems of linear algebraic equations|фамилно_име=Atanasoff |първо_име= J.V.|дата= август 1940 (публикуван през 1973)|труд= Iowa State School Report}}</ref>{{hrf|Бончев|1990|12}}, кандидатства за финансиране и през 1941 получава 5330 долара от ''Research Corporation of New York''<ref name="Pioneers"/>{{hrf|Бончев|1990|110}}. До средата на 1942 г. успяват да създадат електронна сметачна машина, която изпълнява операциите събиране и изваждане в [[двоичен код]], като използва отделна памет от електростатичен тип, изпълнена с [[кондензатор]]и. Поради някои конструктивни трудности успяват да решат системи с линейни уравнения само с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson"/>. По същото време Атанасов и Бери предават на ръководството на ISC подробно описание на машината според договора, сключен през 1941 при получаването на външното финансиране, но заявка за патентоване така и не е направена<ref name="Pioneers"/>.
През 1941 г. [[Джон Моукли]], с когото Атанасов споделя общ интерес към методите за високопродуктивни обемни изчисления, идва на посещение в Еймс и разглежда машината. Това е добре документирано и изиграва голяма роля по-късно при решаването на [[Патентен спор за ENIAC|патентния спор за ENIAC]] в края на [[1960-те]].
С развитието на [[Втората световна война]] Атанасов и Бери са мобилизирани да работят във военни проекти извън Айова и така и не се връщат към проекта. Машината е демонтирана, повечето компоненти са изгубени, запазва се само един от барабаните памет с кондензатори. Проектът става широко известен едва в края на [[1960-те]] по повод на [[Патентен спор за ENIAC|патентното дело за ENIAC]], когато някои от документите и чертежите са предявени като основен аргумент срещу претенцията на Моукли и Екерт, че са създали първия електронен цифров компютър. Едва през 1968 Атанасов нарича своята машина ''компютър на Атанасов-Бери'' <ref name="Pioneers"/>(Бери умира внезапно през 1963 г.).▼
▲С развитието на [[Втората световна война]] Атанасов и Бери са мобилизирани да работят във военни проекти извън Айова и така и не се връщат към проекта. Машината е демонтирана, повечето компоненти са изгубени, запазва се само един от барабаните памет с кондензатори. Проектът става широко известен едва
== Описание ==
| |||