Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 05.jpg|мини|дясно|200п|В армията]]
 
След избухването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 година Милан и правителството му изчакват [[Обсада на Плевен|падането на Плевен]], за да подновят бойните действия срещу османците. Тази война е успешна за сърбите, които [[Битка при Ниш (1877)|завладяват Ниш]] и Южното [[Поморавие]].{{hrf|Jовановић|1934|182-187}} В хода на [[Берлинския конгрес]] сръбското правителство затвърждава тези териториални придобивки с помощта на Австро-Унгария пряко волята на Русия.{{hrf|Jовановић|1934|216-218}} Берлинският договор премахва васалния статут на Сръбското княжество спрямо Османската империя и го превръща в независима дъържавадържава.{{hrf|Jовановић|1934|222}}
 
=== Външна политика (1878 – 1885) ===
=== Нова конституция и абдикация ===
[[Картинка:Divlad Milán szerb király 1888-32.jpg|мини|ляво|200п|Със сина си Александър през 1888 година]]
Поражението във войната с България дестабилизира властта на Милан и го принуждава да се помиирипомири с радикалите. През октомври 1888 година кралят свиква избори за Велика народна скупщина със задачата да изготви нова конституция на Сърбия. На 22 декември Скупщината, в която Радикалната партия има огромно мнозинство, утвърждава основния закон, който, съгласно договореностите между радикали, либерали и напредняци, ограничава властта на монарха и увеличава прерогативите на парламента.{{hrf|Манчев|1999|131}} Скоро след това, на 22 февруари 1889 година, крал Милан абдикира в полза на сина си [[Александър Обренович]].{{hrf|Манчев|1999|132}}
 
== Късни години ==