Отваря главното меню

Промени

=== Вътрешна политика (1878 – 1885) ===
 
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите (напредняци) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Радикална партия (Сърбия)|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124-125}} Отношенията на княза с църквата също се изострят, поради русофилството на митрополит [[Михаил (сръбски митрополит)|Михаил]] и съпротивата му срещу данъчното облагане на духовенството. През октомври 1881 година Михаил е свален от поста си, последван от подкрепилите го сръбски епископи.{{hrf|Манчев|1999|127}}
 
[[Картинка:Proklamacija Milana Obrenovića, 22.02.1882..jpg|мини|ляво|200п|Прокламация за обявяване на Сърбия за кралство]]
На 22 февруари 1882 година Сърбия е обявена за кралство, а Милан получава международно признание на кралската си титла благодарение на австроунгарската подкрепа.{{hrf|Манчев|1999|124}}
 
Също в началото на 1882 година разногласията между краля и радикалите прерастват в бойкот на парламента от последните.{{hrf|Манчев|1999|126}} След като на два пъти организира допълнителни избори Милан успява да си осигури послушен парламент и да прокара закон за създаване на постоянна армия на мястото на съществувалата дотогава милиционна система. Радикалите подемат агитация срещу реформата, виждайки в новата армия инструмент на краля и допълнителна данъчна тежест за избирателите си от селското съсловие. На изборите през септември 1883 година те постигат пълна победа, което принуждава министър-председателя Пирочанац да подаде оставка. На негово място Милан назначава друг консерватор – [[Никола Христич]], който разпорежда разоръжаване на селяните. Това предизвиква голямо въстание в Източна Сърбия – [[Тимошка буна|Тимошката буна]]. След потушаването му Милан разтуря Радикалната партия като затваря част от водачите ѝ, а други (сред които и [[Никола Пашич]]) са принудени да емигрират в България.{{hrf|Манчев|1999|128-129}}
 
=== Война с България ===