Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
| място на смъртта = [[Косово поле]]
| погребан = [[Раваница]]
| потомство = [[Стефан Лазаревич]], [[Вук Лазаревич]], Добровой, [[Мара Лазаревич]], [[Елена Лазаревич Балшич Хранич]], [[Драгана Лазаревич]], [[Теодора Лазаревич]] и [[Оливера Лазаревич]]
| наследник = [[Стефан Лазаревич]]
| съпруга = [[Милица Хребелянович]]
Ред 55:
След гибелта на братята Мрнячевич, [[Никола Алтоманович]] се превръща в най-влиятелния благородник в разпокъсаната сръбска държава. Докато княз Лазар е зает с превземането на Прищина и Ново Бърдо, Никола превзема [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":4" /> През [[1371]], княз Лазар и босненския бан [[Твръдко I|Твърдко]] формират съюз срещу Никола. Според източници от [[Дубровник]], [[Венецианска република|република Венеция]] посредничи в договор между Никола Алтоманович и Джурадж Балшич за единно нападение над Дубровник. Никола би спечелил [[Пелешац]] и [[Стон]], дубровнишките владение в [[Захумлие]]. [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] предупреждава Никола и Джурадж да не се занимават с Дубровник,<ref>Fine 1994, стр. 384</ref> унгарски васал от [[1358]].<ref>Fine 1994, стр. 341</ref> След договорките с Венеция, враг на [[Унгария]], Никола губи унгарските си протекции.<ref>Mihaljčić 1985, стр. 57</ref> Лазар, готвейки се за сблъсък с Никола, обещава на Лайош Велики [[Васал|васалитет]] ако получи неговата подкрепа. Княз Лазар и Твърдко атакуват и побеждават Никола Алтоманович през [[1373]]. Никола е заловен в столицата си, [[Ужице]], и ослепен от племенниците на Лазар, братята Мусич (според [[Мавро Орбини|Орбини]] с тайното одобрение на Лазар).<ref>Mihaljčić 1985, стр. 58 – 59</ref> Лазар приема васалитет на Лайош Велики.<ref name=":4" />
Твърдко анексира части от Захумле, преди това владяни от Никола, включително горните течения на реките [[Дрина]] и [[Лим]], както и [[Оногошт]] и [[Гацко]].<ref name=":6">Fine 1994, стр. 392 – 93</ref> Княз Лазар, [[Вук Бранкович]] и [[челник Муса]] завладяват по-голямата част от земите на Никола. Вук Бранкович, оженил се за дъщерята на Лазар, [[Мара Лазаревич|Мара]], през около [[1371]], печели [[Сеница]] и част от Косово. Челник Муса пък управлява земя около връх [[Копаоник]] заедно със синовете си Стефан и Лазар, познати като братята Мусич. Джурадж Балшич завзема граничните владения на Никола: [[Драчевица]], [[Конавле]] и [[Требине]]. Твърдко взема тези земи през [[1377]]. През [[октомври]], Твърдко е коронясан като цар на всички [[сърби]], [[Босна]], крайморските и западни земи.<ref name=":4" /> Макар че е [[католик]], коронацията на Твърдко е извършена в сръбския [[манастир]] [[Милешева]].<ref name=":5">Fine 1994, стр. 392 – 93</ref> Твърдко предявява претенции за сръбския трон и за наследник на династията [[Неманичи|Неманич]]. Той е далечен техен потомък. Унгария и Дубровник признават Твърдко за цар, а няма индикации и че княз Лазар противоречи. Това обаче не означава, че княз Лазар приема Твърдко за свой владетел. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], единствената монолитна [[институция]] в разпокъсаната [[държава]] не подкрепя Твърдко.<ref name=":4" />
==== Влиятелен владетел в Сърбия ====
Ред 66:
В актове издавани между [[1379]] и [[1388]], князът нарича себе си Стефан Лазар. Стефан е името носено от всички царе от династията [[Неманичи]]. [[Твърдко I|Твърдко]] добавя Стефан до името си, когато е коронясан като цар на сърбите и [[Босна]].<ref name=":7" /> От лингвистична гледна точка, документите издавани от Лазар носят следи на [[Косово-ресавски|косово-ресавския диалект]] на [[Сръбски език|сръбския език]].<ref> Stijović 2008, стр. 457</ref> В тях Лазар говори за себе си като самодържец на всички сръбски земи и всички сърби. Самодържец, или [[автократор]], е епитет на [[Византийска империя|византийските]] [[Император|императори]]. Неманичите го възприемат и прилагат относно себе си, за да подчертаят независимостта от Византия, чиито върховно владичество иначе формално признават. Като княз, Лазар вижда загубата на територии от Сръбското царство, разделянето му между благородниците, края на династията на Неманичите и османската офанзива. Тези обстоятелства поставят съществуването на сръбската държава под въпрос. Отговорът на Лазар може да бъде намерен в титлите, които сам той употребява за себе си. Целта на Лазар е обединението на сръбските земи под негова власт като директен наследник на Неманичи. Въпреки това, влиятелни регионални владетели като Балшичи в [[Зета (княжество)|Зета]], [[Вук Бранкович]] в [[Косово поле|Косово]], [[Крали Марко]], [[Константин Драгаш]] и [[Радослав Хлапен]] в [[Македония (област)|Македония]] управляват като независими от Лазар. Освен това, тримата владетели в областта Македония стават османски васали след [[Черноменска битка|Черноменската битка]]. Същата е съдбата и на [[България]] и Византия.<ref name=":7" /> През [[1388]], османски васалитет обявява и Джурадж Страцимирович Балшич, владетелят на Зета.<ref name=":6" />
Османска войска, преминала необезпокоявана през териториите на османските васали, влиза в Моравска Сърбия през [[1381]]. Тя е пресрещната от верните на княз Лазар благородници [[Цреп Вукославич]] и [[Витомир]] в битката при [[Дубравница]], водена в близост до [[Парачин]].<ref name=":9" /> През [[1386]], самият османски [[султан]] [[Мурад I]] повежда много по-голяма армия, която превзема [[Ниш]] от Лазар. Не е сигурно дали сблъсъкът между армиите на Лазар и Мурад при [[Плочник]] се случва преди или след превземането на Ниш.<ref>Reinert 1994, стр. 177</ref> Лазар отблъсква Мурад. След смъртта на Лайош Велики, в [[Кралство Унгария]] избухва [[гражданска война]]. Предполага се, че Лазар участва в нея като противник на принц [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Османската заплаха нараства, а Сигизмунд печели все по-голяма подкрепа в Унгария. Лазар подписва мир със Сигизмунд, който е коронясан като крал през [[март]] [[1387]]. Мирът е договорен, може би през 1387, с женитбата на дъщерята на Лазар, [[Теодора Лазаревич]], с [[Никола II Горянски]], влиятелен благородник в Унгария, подкрепил Сигизмунд.<ref>Fine 1994, стр. 395 – 98</ref> През същата година, друга дъщеря на Лазар, [[Елена Лазаревич Балшич Хранич|Елена]], се омъжва за Джурадж Страцимирович Балшич. Година по-рано пък [[Драгана Лазаревич]] се омъжва за [[Александър Шишман|Александър]], син на българския цар [[Иван Шишман]].<ref name=":5" /><ref name=":9" />
==== Косовска битка ====
Ред 94:
# [[Драгана Лазаревич]] (умира след [[1396]], омъжва се за [[Александър Шишман|Александър]], син на българския цар [[Иван Шишман]] около [[1386]]
# [[Теодора Лазаревич]] (умира преди [[1405]]), омъжва се за унгарския благородник [[Никола II Горянски]] около [[1387]]
# [[Елена Лазаревич Балшич Хранич]] (умира през март [[1443]]), омъжва се първо за владетеля на [[Зета (княжество)|Зета]], [[Джурадж II Балшич]], а след това за босненския благородник [[Сандал Хранич]]
# [[Оливера Лазаревич]] ([[1372]]–след [[1444]]), омъжва се за османския султан [[Баязид I]] през [[1390]]
# [[Стефан Лазаревич]] (ок. [[1377]]–[[19 юли]] [[1427]]), княз ([[1389]] – [[1402]]) и деспот ([[1402]] – [[1427]])
|