Милутин Гарашанин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Милутин Гарашанин
| портрет = Milutin Garasanin.jpg
| портрет-описание =
| px = 150
| описание =
| роден-дата = [[22 февруари]] [[1843]]
| починал-дата = [[21 февруари]] [[1898]]
| роден-място = [[Белград]], [[Сърбия]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
}}
'''Милутин Гарашанин''' ({{lang-sr|Милутин Гарашанин}}) e [[Сърбия|сръбски]] [[политик]] ([[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняк]]) от времето на [[Милан Обренович|Милан]] и [[Александър Обренович|Александър Обреновичи]], министър-председател по време на [[Сръбско-българската война]] от 1885 година. Син на сръбския национален идеолог [[Илия Гарашанин]].
== Биография ==
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref>
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с [[Милан Пирочанац]]) на [[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|Прогресивната партия]], която се бори с [[Народна радикална партия|радикалите]] на [[Никола Пашич]] за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.<ref name="hering-garasi"/>
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство. През 1885 заедно с крал Милан повежда [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добие териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/>
[[Категория:Сръбски политици|Гарашанин, Милутин]]▼
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/>
== Източници ==
<references />
[[de:Milutin Garašanin]]
[[el:Μιλούτιν Γκαρασάνιν (πολιτικός)]]
[[sr:Милутин Гарашанин (политичар)]]
| |||