Разлика между версии на „Милутин Гарашанин“

Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство. През 1885 заедно с крал Милан повежда [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добие териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/>
 
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за [[Конституция на Сърбия (1888)|конституционната реформа]] от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/>
 
== Източници ==