Милан Обренович: Разлика между версии

От 1868 до 1872 година, когато Милан достига пълнолетие, Сърбия е управлявана от регентство начело с [[Миливое Блазнавац]]. Съгласно [[Конституция на Сърбия (1869)|конституцията]] от 1869 година страната е обявена за наследствена конституционна монархия. Князът поделя законодателната власт с парламента (Скупщината), като назначава четвърт от депутатите. Милан предпочита да управлява заедно с консерватори и либерали. До 1873 министър-председател е Блазнавац, а след това – Йован Ристич.<ref>Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. [https://chitanka.info/text/5818/68#textstart Том 1.]</ref>

През октомври 1875 година княз Милан се жени за [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия Кешко]], дъщеря на молдовски болярин на руска служба.<ref name="hoesch"/>

Поражението във войната с България дестабилизира властта на Милан и го принуждава да се помири с радикалите. През октомври 1888 година кралят свиква избори за Велика народна скупщина със задачата да изготви нова [[Конституция на Сърбия (1888)|конституция]] на Сърбия. На 22 декември Скупщината, в която Радикалната партия има огромно мнозинство, утвърждава основния закон, който, съгласно договореностите между радикали, либерали и напредняци, ограничава властта на монарха и увеличава прерогативите на парламента.{{hrf|Манчев|1999|131}} Скоро след това, на 22 февруари 1889 година, крал Милан абдикира в полза на сина си [[Александър Обренович]].{{hrf|Манчев|1999|132}}