Станиш Бонев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Иван Илиев → Иван Илиев (политик) |
кабинет на Живков |
||
Ред 13:
Бонев е роден в село [[Пенкьовци]], Трънско, на [[15 ноември]] [[1931]] година. От 1945 година е член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]], а от 1954 – и на БКП. През 1956 година завършва [[Университет за национално и световно стопанство|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]], след което работи в околийския, окръжния и градския комитет на БКП в [[Перник]].<ref name="ташев">{{ташев|62 – 63}}</ref> Първоначално е завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в Околийския комитет на БКП, а след това е политически помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник. По-късно е секретар на партийния комитет в Металургичния завод „Ленин“, както и секретар на Градския комитет на БКП в Перник.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 384</ref>
През 1964 година Станиш Бонев е прехвърлян в администрацията на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], а от 1971 година е член на Централната контролно-ревизионна комисия при [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (ЦК) на БКП.<ref name="ташев"/> През 1977 година става завеждащ на [[отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП]].<ref name="ташев"/> За известно време е част от личния кабинет на диктатора [[Тодор Живков]].<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 132}}</ref>
През 1981 година Бонев става член на ЦК на БКП и [[заместник министър-председател на България|заместник-председател на Министерския съвет]], а през следващата година оглавява [[Държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]]. През 1984 година става кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. През 1985 година е освободен от правителството, а на следващата година и от Политбюро.<ref name="ташев"/><ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 326, ISBN 954-528-790-X</ref>
| |||