Миливое Блазнавац: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Биография инфо | име = Миливое Блазнавац | портрет = Milivoje Petrović Blaznavac 2.jpg | порт...“ |
легията |
||
Ред 16:
Миливое Блазнавац се издига по времето на княз [[Александър Караджорджевич]]. През 1848 година, три години след постъпването си в армията, е назначен за адютант на княза. През същата година, по време на [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]], Блазнавац води сръбски доброволци в боевете с унгарците във [[Войводина]].<ref name="moritsch-blaznavac">Moritsch, Andreas. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=579 Blaznavac (Petrović), Milivoje], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1974, с. 212. Посетен на 07.12.2017.</ref> По-късно посещава военно училище в [[Мец]], изпълнява дипломатически мисии и ръководи отдел в министерството на вътрешните работи. През 1858 година Александър Караджорджевич е свален от [[Скупщина]]та. Завърналият се на престола [[Милош Обренович]] интернира Блазнавац в родното му село (в община [[Топола (град)|Топола]]).<ref name="moritsch-blaznavac"/>
През 1865 година, при управлението на княз [[Михаил Обренович]], Блазнавац е поставен начело на военното министерство на Сърбия. Ръководи превъоръжаването на сръбската армия в подготовка за война с [[Османската империя]].<ref name="moritsch-blaznavac"/> Като част от тази подготовка (и плановете за съчетаване на бъдеща сръбско-турска война с въстание в българските земи) Блазнавац съдейства за свикването на [[Втора българска легия|Втората българска легия]] в [[Белград]], по-късно поддържа връзки с [[Панайот Хитов]], [[Любен Каравелов]] и други български революционери.<ref>Енциклопедия „България“. Том 1. Издателство на БАН, София 1978, с. 310</ref>
След убийството на Михаил (май 1868) Блазнавац еднолично обявява за наследник малолетния [[Милан Обренович]]. Благодарение на контрола си върху армията налага това решение на Скупщината и е назначен за първи регент (другите са [[Йован Ристич]] и [[Йован Гаврилович]]). До 1872 година, когато Милан навършва пълнолетие, Блазнавац разполага с почти пълна власт в страната. След това до смъртта си е министър-председател и министър на войната.<ref name="moritsch-blaznavac"/>
| |||