Сбор (област Пазарджик): Разлика между версии

Сбор е разположено на 2 км от пътя [[Пазарджик]] - – [[Панагюрище]]. Населението на Сбор не надвишава 300 души, като така е сред най-малките в община Пазарджик. Релефът му е предимно низинен, но на север се усещат леките възвишения на [[Средна гора]]. Климатът на селото е по-точно [[преходно-континентален климат|преходно-континентален]] към [[субтропичен климат|субтропичен]] тип [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. Всеки, посетил селото, има чувството че сякаш времето от 50- – 60 години насам е спряло. Основно къщите там са много ниски и кирпичени, а 3/4 от населението е на над 60 години.

Землището на с. Сбор е заселено още от врмето на [[траки]]те. Стари тракийски селища е имало: 1. на северозапад от селото на 2 км при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от 2 могили; 2. североизточно от селото на 1 километър разстояние в дерето, в местността Оманларе, при [[некропол]] от могила, с остатък от [[Древен Рим|римска]] баня, делви, римски [[монета|монети]] и др.; 3. източно от селото, долу по р. [[Луда Яна]], в м. Чукарите, Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късноримското или ранно [[Византия|византийското]] селище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7 могили при едновременна крепост /Асара/ в землището на с. [[Цар Асен (Област Пазарджик)|Цар Асен]].

Какви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно. Но след турското завоевание тук се заселват [[турци]]-юруци както в [[Левски (Област Пазарджик)|Долно Левски]]. В 1691 г. в селото с име Джумалъ, [[юруци]]те били 14. Възможно е из близките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи, че е имало и [[джамия]], също и гробища по̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се, че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село, където също била построена джамия като [[теке]] в памет на убит, вероятно знатен турчин. Там около тая джамия ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник - – петък, не само на местните турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село, на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както е наречено в 1934 г.

В подкрепа на това народно предание иде турският документ от 1576 г. - – списък на едрите овцевъдци в нахията (подоколия) [[Коюнтепеси]], където се пише за село ''Енидже-и Джумалик'' (Нова Джумая), в което имало 5 българи и турчин едри овцевъдци; българин бил дерменджи (воденичар). От това се заключава, първо, че селото на Келтепе се наричало също Джумая и е пренесено на мястото на днешното село и е наречено Енедже-и Джумалик, като впоследствие отпада Енедже-и остава Джумалъ, както го нарича [[Стефан Захариев]]<ref>Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза (Виена), стр. 37.</ref>, а по-късно - – Джумая. Второ, и второто село е било със смесено население, защото има много българи едри овцевъдци, макар че изобщо турците и в 2-те села не са били малко защото имената на местностите в землището им са почти всички от турски произход. Вероятно в новото село са преселили не само българи от старото село, но по-късно и от други близки средногорски български махали или села, напр. Калагларе, защото юруците-турци, заети повече в животновъдството си, са имали нужда за земеделските им цели от български работни ръце, без да е имало турски чифлик, както е било напр. в с. [[Карабунар]]. Наличността на български воденичар показва, че още тогава (XVI в.) селото е имало воденица на Луда Яна.

Касае се най-напред за произхода на българското население. Произходът на днешните родове — – всички преселници —- е следният: от стария род Айнаджиски, чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала, се развили днешните родове: Дулчовци, Лучовци, Делипенчовци, Керкеланите, Дуловци, Чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци, дошъл от близкото Калагларско Орехово, се развили следните родове: Джалъзите, Чоловци, Шуманете, Колчовци и Мусиевци. От друг стар род Кехайовци, (Коевци), чийто прапрадядо Велко Кехаята, овчар на турци, дошъл от с. Айваджик ([[Дюлево (Област Пазарджик)|Дюлево]]), Панагюрско. Преди около 300 г. се развили родовете: Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село [[Голема Раковица|Раковица]], [[Община Елин Пелин|Елинпелинско]], най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая, произлизат по-новите родове: Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300 г. е дошъл от от с. [[Мухово]], [[Ихтиман]]ско. А родовете Пешловци, Веляците и Нейкови произхождат от неизвестен по-стар корен. В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите - – български [[цигани]], които били повече от 10 къщи, но около 1940 г. се изселили в Пазарджик и с. [[Гелеменово]], та днес (към 2010 г.) са останали само 2 къщи. Временно са се заселвали в Джумая цигани [[ислям|мохамедани]]-[[бургуджии]], които изчезнали. Както се вижда, населението на Джумая се е събрало от разни места, но все от [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорието]], затова по език и бит то е средногорско население.

Помни се, че селото е нападано от [[чума]], затова е бягало за спасение на север в Домуздере. Помни се също, че е нападано и от [[кърджалии|кърджалийски банди]], които се движели повечето по пътя край Луда Яна от [[Пловдив]] за Панагюрище. Турците били построили в селото две кули за защита срещу кърджалиите и имало кърджалийски гроб — – на убит кърджалия от джумайските турци.

Българите населявали горната, северната махала на селото, а турците — – долната махала. Българите и турците са живели дружелюбно, българите имали право да отглеждат свине.

Предполага се, че през XIX в. българското население в Джумая се е увеличавало. Към 1865 г. според Ст. Захариев /с. 37/ селото е имало: турци 50 къщи с 160 жители само мъже /300- – 320 с жените/ с джамия и мехтеп /училище/ с 20 ученици и българи 40 къщи с 150 жители само мъже /300 общо с жените/. Общо цялото население на Джумая било 600- – 620 жители. По време на Освободителната война турците избягали, като след войната 5- – 6 къщи турци се върнали, но след 1- – 2 години виждат, че не ще могат повече да останат, затова окончателно се изселват. Техните места естествено се заемат от местното българско население и при преброяването през 1884 г. от всичко 540 жители 536 са българи и само 4 цигани. При това се вижда, че в сравнение с 1865 г. населението на Джумая поради изселването на турците въпреки увеличението на българите е по-малко. Обаче до 1946 г. населението на селото непрекъснато се увеличава - – в 1900 г. то е 721 души, 1920 г. - – 947 души, 1934 г. - – 1154, 1946 г. - – 1266, 1956 г. - – 986, 1965 г. - – 742. В селото има около 170 къщи, като до 2009 г. само половината са обитаеми.

Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението, но това между 1946- – 1965 г. е твърде голямо -масово, 50- – 60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.

Селскостопанските местности в землището на с. Сбор, изброени от север на юг, са следните: Келтепе - – кории и ниви, Комина - – кории, Къркъма - – лозе и ниви, Королевица - – ниви, Еленка - – ниви и самозолесили се ниви, Черни ниви - – ниви, Гюреш кър - – ниви, Илафтърла - – ниви,

Копанищата - – ниви и самозолесили се ниви, Балакларе - – овошни градини череши, Безчийницата - – овошни градини /череши/ и ниви, Под селото - – ниви, Селските ливади - – ливади, Алчакчаир - – ниви и ливади, Узунов алчак - – ниви, Моловица - – гори, Айкъна - – ниви, Воденичарска курия - – гора, Къшла дере - – гора, Домус дере - – гора, Априлски бозалък - – ниви, Курджа дере - – ниви и мера, Лазаров келник - – ниви, Крушата - – ниви, Градината - – самозалесили се ниви, палешникова курия, Сакарджа - – ниви и гора, Гюмето - – лозя, Аджийски ниви - – ниви, Шопови чукари - – ниви и мери, Толовица - – ниви, Луда Яна - – ниви, Ненчов гроб - – ниви и пасища, Голямата поляна - – ниви и пасища, Кара гьол - – ниви, Юруков бряст - – ниви, Нейкови дъбици - – ниви, Джубулка - – ниви, Чатърлъка - – ниви и пасища, Чукур чир - – ниви и овощнаи градини /череши/, Гробищата - – ниви, Герена - – ниви, Баталите - – ниви, Келника - – ниви и лозя, Немски ниви - – ниви, Шилев гичин - – ливади и мери. Към 2009 г. поради лошото стопанисване на земята от създадената през 1996 г. ЗК "Съгласие"„Съгласие“ много от обработваемата земя е залесена от храсти, шипки и капини и трудно може да бъде бъде доведена до състояние за обработка.

В далечното минало турците са били главно животновъди; по подражание и нужда - – също и българите. Тогава пасищата и горите за паша са били по-обширни. До 1959 г. селото е имало 1780 дка мера. Сега има 300 дка естествени ливади. До 1989 г. е било добре развито овцевъдството и птицевъдството.

Постепенно взема връх земеделието, главно житарството, което и днес заема най-голяма част /5000 дка/ от всичката обработваема площ на Сбор - – 13 960 дка.

Турската власт някога е налагала култивирането на памука. За лозарството има прекрасни условия /топогравски, почвени и климатични/, но до 1974 г. не е било така развито, както в другите крайща на Средногорието.До 1974 г. е съществувало лозе само в Келника, а от 1974 г. са засадени Гюмето, Келника, Градината /или мерлото/.лозята вече са около 1400дка, като към 2009 г. лозята в Къркъма и Градината /или Мерлото/са занемарени и не се обработват.

От 1905 г. е въведена тютюневата култура, а след Първата световна война - – слънчогледът и по-късно овощарството първо покрай Луда Яна - – ябълси и сини сливи, но сега те не съществуват. По-късно са засадени черешовите градини в Балакларе и Безчийницата. През 2000 г. от ЗК "Съгласие"„Съгласие“ е засадена и най-младата овощна градина в местността Чукур чир.

През 1945 г. се основава ТКЗС "Заветите„Заветите на септември"септември“. То е създадено като производствен отдел към кредитната кооперация "Съгласие"„Съгласие“, която е създадена през 1929 г. и към нея е имало и винарски отдел. А през 1959 г. се присъединяват към НПВЛК, гр. Септември заедно със с. Гелеменово и сборското ТКЗС се присъединява към ТКЗК "Ернст„Ернст Телман"Телман“. До 1989 г. в селото са се отглеждали разнообразни земеделски култури като: житни култури, царевица, лозя, череши, ябълки, сливи, фъстъци, дини, домати, тютюн и др. От 1989 до 2009 г. в селото се обработват малко декари - – предимно с житни култури, които не могат да задоволят нуждите на селото и да осигурят препитание на живеещите в него.

Вероизповедание - – 100% християни. Първата черква "Св„Св. Иван Предтеча"Предтеча“ е строена в 1874 г., но през Априлското въстание е била изгорена. След това на същото място през 1899 г. е построена сега съществуващата църква. За първи път от август месец 2014 г. започна ремонт на покривната конструкция на църквата, но все още ноември 2014 г. не е завършен.

В турско време за училище се използвали стаи в частни къщи. За пръв учител се сочи Петко Даскала от гр. Панагюрище. Първата училищна сграда е строена 2 години след Освобождението. Ново начално училище се строи през 1927 г., като общинско място е подарено с разрешение на XVII обикновено народно събрание, първа редовна сесия от 1914 г. През 1959 г. е направена пристройка към него за прогимназия. Училището съществува до 1964 г. и е закрито; оттогава 70 ученика ходят на училище в с. Долно Левски /сегашното с. Левски/. Училището се е казвало "Петко„Петко Р. Славейков"Славейков“.

Читалище "Просвета"„Просвета“ е основано в 1928 г. В първите години се е помещавало в стая на училището. През 1978 г. започва строителството на ново читалище на мястото на старото. Новото читалище е открито на 11 март 1982 г.

<!-- == Личности == -->

Всяка година на 6 септември селото чества своя празник. От 2002 г. е възобновен празникът посрещане на Св.Георги-той се прави на 5 май край селото около обреден камък и с това посрещане хората са измолвали от Св. Георги дъжд. В празникът вземат участие всички, като жените правят обредни пити и се пеят песни за Св. Георги.

== Кухня ==

Клин чорба

Продукти: 1 стрък пресен лук, 1 кофичка кисело мляко, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.ч. ориз, 1 к.л. червен пипер, сол и джоджен, 4- – 5 с.л.олио