Милан Обренович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
=== По време на Източната криза (1875 – 1878) ===
{{
През юни 1876 – година след избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинско-босненското въстание]], княз Милан повежда война с Османската империя за освобождение на [[Босна]]. След неуспешни офанзиви в [[Санджак (област)|Санджак]] и към [[Бела паланка]], войската му е принудена да премине към отбрана срещу по-многобройната и по-добре въоръжена османска армия, която окупира и опустошава Източна Сърбия.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 | title = Влада Милана Обреновића. Књига 2 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 | accessdate = 03.12.2017 | pages = 32-38}}</ref> Въпреки това, под влиянието на руския генерал [[Михаил Черняев]], Милан продължава войната, която завършва през октомври същата година с [[Битка при Джунис|поражението при Джунис]].{{hrf|Jовановић|1934|76-79, 86-87, 94-95}}
Ред 38:
=== Вътрешна политика (1878 – 1885) ===
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите ([[Прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняци]]) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[
[[Картинка:Proklamacija Milana Obrenovića, 22.02.1882..jpg|мини|ляво|200п|Прокламация за обявяване на Сърбия за кралство]]
Ред 49:
Въпросът за политическите емигранти и гранични спорове водят до влошаване на отношенията с българите, а [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] подтиква Милан да търси териториални компенсации за сметка на западните български земи. През ноември 1885 година той напада България, но войските му търпят [[Битка при Сливница|поражение при Сливница]]. Дипломатическата намеса на Австро-Унгария възпрепятства българското настъпление към [[Ниш]] и намеренията на Милан да абдикира. През февруари 1886 година е подписан [[Букурещки договор (1886)|Букурещкият мирен договор]], с който е възстановено довоенното положение.{{hrf|Манчев|1999|129-130}}
Отношенията с България се подобряват след [[Преврат и контрапреврат през 1886 г.|преврата и контрапреврата]] в [[София]] през 1886 година. Крал Милан поддържа българското [[Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)|Регентство]] срещу Русия и сключва с него [[Нишко споразумение (1886)|споразумение]] за уреждане на граничните спорове, емигрантския въпрос, търговските и железопътните връзки между двете държави.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Елена Стателова, Радослав Попов | year = 1994 | title = История на българската дипломация 1879-1913 | publisher = Фондация „Отворено общество“| location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 110-112 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 09.12.2017}}
</ref>
=== Нова конституция и абдикация ===
| |||