Разум: Разлика между версии

Добавен е абзац за практическия разум. Направена е уговорка за материалистическата философия.
м (форматиране: 4x запетая, нов ред (ползвайки Advisor))
(Добавен е абзац за практическия разум. Направена е уговорка за материалистическата философия.)
'''Разум''' ({{lang-la|ratio}}) означава висша степен на [[познание|познавателна]] дейност, способност за [[логика|логическо]] и абстрактно мислене.<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954-02-0156-Х | page = 824}}</ref> С други думи, разумът е способността за обобщаване, осмисляне на общите закономерности. Проявява се катоПредставлява колективно свойство на [[интелект]]а и [[съзнание]]то и е тясно свързан с мисленето, [[въображение]]то, [[памет]]та, [[емоционалност|емоциите]] и [[воля]]та. Проявява се като правилност на съжденията.
 
В по-общ смисъл разумът включва способността за познание на смисъла на нещата и истината изобщо — нравствена, религиозна и т.н. От тази гледна точка разумът е сроден на мъдростта, съвестта и интуицията. Проявява се като правилност на поведението.
Разумът, като най-универсално определение, е способността на всеки естествено възникнал и автономно съществуващ материален субект да саморазпознава себе си сред всички материални субекти във Вселената, както и да осъзнава своята уникалност и неповторимост във времето до настоящия момент, както и в бъдеще до края на времето.
 
Разумът е една от най-важните черти на личността, поради което е пряко свързан със самосъзнанието — способността на субекта да разпознава себе си и да осъзнава своята уникалност и неповторимост.
Според съвременните философски понятия [[главен мозък|мозъкът]] и разумът са две различни неща. Мозъкът е органът на мисленето, а разумът представлява способността на мозъка да създава мисловни процеси.
 
Според съвременнитесъвременния философски понятияматериализъм [[главен мозък|мозъкът]] и разумът са две различни неща.: Мозъкътмозъкът е органът на мисленето, а разумът представлява способността на мозъка да създава мисловни процеси.
 
== Разум и език ==
 
== Разум и логика ==
[[Логика]]та е науканауката за формите на мисленето  понятията, съжденията и умозаключенията. Тя изследва методите за разсъждаване, чрез които от едни твърдения могат да се изведатизвеждат други. В този смисъл логиката е учение за [[истина]]та и анализ на мисленето и [[Език (лингвистика)|език]]а. Логиката и разумът са различни неща. Логиката е много важен аспект на разума, но не е целият разум. Разумът включва още умението да се правят правдоподобни предположения при наличие на недостатъчно данни, по силата на умствени навици, изградени въз основа на минал опит и придобити познания за света (т. нар. „здрав разум“). Тук влиза знанието за това, кои неща са възможни и кои са повече или по-малко вероятни.
 
Понятието за разума няма точно определени граници. Понякога към него се отнасят и качества като благоразумие, предпазливост, разсъдливост, далновидност, проницателност (т. нар. практически разум). Тъй като разумът е един от главните фактори, определящи поведението на хората, той неминуемо се преплита с въпросите на етиката.
 
Към разума понякога се причислява и мъдростта. Двете понятия обаче не съвпадат. Мъдростта е висша степен на разума при възможно най-широкото разбиране на последния, пълно развитие на всички негови заложби  познавателни, практически и нравствени.
 
Разграничаването на понятията логика, разум и език е извършено от древногръцкия философ [[Аристотел]].
 
== Разум и емоции ==
Много често в литературата разумът е противопоставян на [[чувство|чувствата]] ([[емоция|емоциите]]). В ученията на [[Платон]], [[Жан-Жак Русо]] и [[Фридрих Ницше]] се изразява становището, че между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие и контраст – емоцията е следствие от ценностната система на човека, а тя от своя страна се гради съзнателно, като човек се стреми да узнае източника на чувствата и да ги обясни рационално.
 
== Източници ==
Анонимен потребител