Северна Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.11.145.122 (б.), към версия на 87.120.191.119
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1:
(ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ){{към пояснение|Македония|Македония}}
{{Държава
|кратко-име = Македония
Ред 87:
}}
 
'''РепубликаЮгозападна Македония'''България ({{lang-mk|РепубликаJугозападна МакедонијаБугариja}}) е независима държава в централната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]]. Обявява своята независимост от [[Югославия]] през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на [[Организация на обединените нации|ООН]], но заради [[Спор за името на Република Македония|спора за нейното име с Гърция]] в международните организации името се употребява с временна представка – '''Бивша югославска република Македония'''<ref>{{cite web|title=Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония|url=http://www.mrrb.government.bg/?controller=articles&id=3243|accessdate=25-10-2013}}</ref> (БЮРМ, англ. FYROM, фр. ARYM)<ref>[http://www.un.org/documents/ga/res/47/a47r225.htm United Nations, A/RES/47/225], 8 април 1993 година</ref><ref>[[Резолюция 817 на Съвета за сигурност на ООН]] от 7 април и [[Резолюция 845 на Съвета за сигурност на ООН|Резолюция 845]] от 18 юни 1993 година, виж [http://www.un.org/Docs/scres/1993/scres93.htm UN resolutions made on 1993]</ref><ref>FYROM on [http://www.google.com/search?q=FYROM&btnGNS=Search+un.org&oi=navquery_searchbox&sa=X&as_sitesearch=un.org&hl=en&client=firefox-a&hs=AKW&rls=org.mozilla%3Ael%3Aofficial un.org]</ref>. Република Македония е член на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и [[НАТО]].
 
Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област [[Македония (област)|Македония]], части от която се намират в [[България]] и [[Гърция]]. На изток граничи с [[България]], на юг – с [[Гърция]], на север – със [[Сърбия]] и [[Косово]], а на запад – с [[Албания]]<ref>[http://www.mfa.gov.mk/default1.aspx?ItemID=288 The Republic of Macedonia – BASIC FACTS], Министерство на външните работи, Република Македония</ref>. Площта и&#768; е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град [[Скопие]], с население от 506&nbsp;926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са [[Битоля]], [[Куманово]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тетово]], [[Охрид]], [[Велес]], [[Щип]], [[Кочани]], [[Гостивар]], [[Кавадарци]] и [[Струмица]]. В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2&nbsp;000 m.
Ред 172:
|caption2=[[Социалистическа република Македония]] (тъмно червено) в [[Югославия|СФР Югославия]].
}}
Още през август 1944 г. е свикано [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|т.нар. Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ), самопровъзгласило се за "легален" ръководен орган на новосъздадената [[Народна република Македония|т.нар. Народна република Македония]] до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на [[Политически терор в Социалистическа република Македония|силен политически терор]]. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като [[Панко Брашнаров]], [[Методи Андонов - Ченто|Методи Андонов (Ченто)]], [[Павел Шатев]], [[Венко Марковски]] и други.
 
На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява "Антифашисткото" събрание на народното "освобождение" на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“
 
В кратки срокове са създадени [[езикови комисии на АСНОМ]], които изработват и стандартизираткодифицират [[Македонска литературна норма|македонския литературен език]]говор посредством въвеждането на [[македонска азбука]] и македонски правопис. Дадено е начало на [[Историография в Република Македония|македонска историография]], която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на [[македонска нация]].
 
На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървавата коледа. В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – [[Македонизация в Пиринска Македония|насилствената македонизация на Пиринска Македония]], извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] (1946 – 1949 г.) чрез [[Народоосвободителен фронт|Народоосвободителния фронт]], който под шапката на [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]] се бори за отцепването на [[Егейска Македония]] от Гърция.
 
Проведена е [[колективизация]] на селското стопанство и [[индустриализация]] на икономиката. Преминава се в режим на [[планова икономика|планово стопанство]]. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата.
 
=== Независимост (1991 г.) ===
{{Основна|История на независимата Република Македония}}
{{Вижте също|Правителства на Република Македония}}
На 8 септември 1991 г. Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. [[България]] първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното и&#768; име и успява да убеди и Русия да стори същото.<ref>[http://www.mfa.bg/bg/49/pages/view/1419 Дипломатически отношения между Република България и Република Македония], http://www.mfa.bg, проверено на 23.10.2012 г.</ref> [[Роберт Бадинтер]], председател на [[Мирна конференция за Югославия|Мирната конференция за Югославия]], призовава същия месец държавите от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] да признаят независимата република.<ref>{{cite web|url=http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |archiveurl=http://web.archive.org/web/20050215223455/http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |archivedate=15 February 2005 |title=Recognition of States: Annex 3 |publisher=Web.archive.org |accessdate=28 April 2010}}</ref> През 1993 г. Република Македония е приета за член на [[Организация на обединените нации|ООН]].
 
Република Македония е силно дестабилизирана от [[Косовска война|войната в Косово]] през 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250&nbsp;000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт в страната]] между албанската [[Армия за национално освобождение]] (АНО) и [[Армия на Република Македония|силите за сигурност на Република Македония]]. Същата година е подписано [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]], с което се дават значителни граждански и политически права на [[Македонски албанци|македонските албанци]], а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.
 
Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с [[Гърция]] на първо място, заради нерешения [[Спор за името на Република Македония|спор за името Македония]], и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 г. бе решен [[Езиков спор между България и Република Македония|езиковият спор между България и Република Македония]]. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Република Македония, която от своя страна иска от България да признае организацията [[ОМО Илинден-Пирин|„ОМО Илинден – Пирин“.]]
 
== География ==
Line 213 ⟶ 204:
{{основна|Административно деление на Република Македония}}
 
РепубликаЮгозападна МакедонияБългария е разделена административно на 80 общини. Столицата [[Скопие]] има статут на сборен административен център – община [[Скопие (община)|Скопие]] включва десет градски общини.
 
== Население ==
Line 240 ⟶ 231:
| float=right
| bars=
{{bar percent|[[МакедонциБългари]]|yellow|64.2}}
{{bar percent|[[Албанци]]|teal|25.2}}
{{bar percent|[[Турци]]|orange|3.9}}
Line 312 ⟶ 303:
 
Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Република Македония, са фиксирани в [[wikisource:bg:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|съвместна декларация от 22 февруари 1999 г.,]] потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София.<ref>[[wikisource:bg:Българската политика спрямо Република Македония|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80&nbsp;стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6</ref>
 
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Република Македония}}
[[Картинка:Partofskopjescentralsquare.JPG|мини|200п|Изглед от центъра на Скопие]]
Република Македония има отворена [[пазарна икономика]]. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко [[ембарго]], политическа нестабилност в съседната [[Съюзна република Югославия]] и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.
 
Безработицата е на изключително високо ниво – 34,5 % към 2008, като в Европа единствено [[Косово]] има по-висок процент.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2129rank.html?countryName=Macedonia&countryCode=MK&regionCode=eu#MK Таблица]</ref> Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро.<ref>[http://pariteni.bg/News/ccbd8ca962b804458d8.html Средната заплата в Македония – 400 евро на месец], pariteni.bg, 29.01.2009</ref> Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са [[Сърбия]], [[Германия]], [[Гърция]] и [[България]].
[[Картинка:E65 Skopje Northern Bypass 1.jpg|мини|200п|ляво|Магистрала Е65]]
 
Въпреки световната финансова криза, Република Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 – около 3%, с [[бюджетен дефицит]] от $ 72 милиона.
 
Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми – [[Мед (елемент)|медна]], оловно-[[цинк]]ова, [[желязо|желязна]] и [[никел]]ова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна ([[зеленчуци]], [[плодове]], [[яйце (храна)|яйца]]), напитки ([[вино]], [[мляко]]), [[тютюн]] и [[стомана]].
 
Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се [[пшеница]], [[царевица]], [[ориз]], [[памук]], [[тютюн]], лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство – овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.
 
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Армия на Република Македония}}
[[Картинка:Mi-24 Macedonian 2.JPEG|мини|200п|Македонски [[Ми-24]]]]
Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка [[Т-34]] и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.
 
Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка [[Т-55]], миномети „Тунджа“, [[МТ-ЛБ]], автомати, [[ПЗРК]] и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово [[Украйна]] също помага на Македония с продажба 31 танка [[Т-72]], вертолети [[Ми-24]] и четири щурмовика [[Су-25]] (последните впоследствие продадени на [[Грузия]]).
 
Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на [[НАТО]], членството на страната в алианса е отхвърлено.
 
Република Македония изпраща малък военен контингент от 77 войници в [[Ирак]] през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в [[Афганистан]].
 
== Култура и общество ==
{{основна|Култура на Република Македония}}
 
Официалният езикговор в страната е [[Македонски език|македонският]], който в България се смята за една от трите книжовни норми на [[Български език|българския]].<ref>Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.</ref> В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална [[Македонска православна църква|т.нар. Македонска православна църква]], която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света и в този си й вид няма възможност и да бъде за в бъдеще. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а [[ислям]]ът – в населената предимно с [[албанци]] западна част.
 
Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на [[македонизъм|античния македонизъм]] в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на [[Антична Македония|древните македонци]]. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например [[Национална арена „Филип II Македонски“]] и скопското летище „Александър Македонски“. [[Историография в Република Македония|Историографията на Република Македония]], поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като [[цар Самуил]], [[Карпош]] и [[Гоце Делчев]]. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове – градове като [[Венеция]], [[Виена]] и [[Осло]],<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/10/29/news5296235.html]</ref> както и на архитектурния стил [[барок]].<ref>[http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/Curiosity/Pages/0208barok.aspx]</ref>
Line 350 ⟶ 316:
== Галерия ==
<center><gallery>
ImageФайл:Liberators Skopje NOB.JPG|Паметник в [[Скопие]]
ImageФайл:Panair Korab.jpg|[[Кораб (планина)|Кораб]] планина
ImageФайл:MountShara.jpg|Шар планина
ImageФайл:Meister von Nerezi 001.jpg|Църквата „Свети Панталеймон“ край [[Скопие]]
ImageФайл:Mother-teresa-skopje.JPG|[[Майка Тереза - албанка по произход.]]
 
ImageФайл:Trinity Church Radovis.jpg|[[Радовиш]]
Image:Mother-teresa-skopje.JPG|[[Майка Тереза]]
Image:Trinity Church Radovis.jpg|[[Радовиш]]
</gallery></center>