Разлика между версии на „Александър Обренович“

== Управление ==
 
Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]]. Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 13-годишен.<ref>{{cite book | last = Hösch | first = Edgar | title = Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder | location = München | year = 1974 | url = http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=427 | accessdate = 12.12.2017 | pages = 45}}</ref> Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала [[Йован Ристич]].<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 132-136}}</ref>
 
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]], но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира [[Скупщина]]та. През май 1894 година отменя [[Конституция на Сърбия (1888)|конституцията]] от 1888 година и възстановява [[Конституция на Сърбия (1869)|предишната]], която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на [[Либерална партия (Сърбия)|либерали]] и радикали, напълно предана на краля.{{hrf|Манчев|1999|136}}